— Къде?
— Няма значение. Просто трябва се успокоиш, иначе няма да си в добра форма за сражението.
— Така ли? Да не би да се боиш, че ще се прояви тъмната ми, откачена страна?
— Не. Боя се да не се прояви нормалната страна на Роуз Хатауей — онази, която не се страхува да се хвърли напред, без да мисли, когато вярва, че нещо е правилно.
Изгледах го намръщено.
— Има ли разлика?
— Да. Втората повече ме плаши.
Едва се сдържах да не го сръгам с лакът. За един кратък миг ми се прииска да затворя очи и да забравя за цялото това кръвопролитие и страдание, което ни заобикаляше. Исках да се сгуша в леглото с него, да се смея и забавлявам, без някой от нас да се тревожи за нещо друго, освен за другия. Ала това беше само фантазия. Докато другото бе действителността.
— Няма ли да имат нужда от теб? — попитах го.
— Не. Повечето от тях в момента просто изчакват пристигането на другите, за да разполагат с достатъчно хора тук при планирането на атаката. Твоята майка отговаря за това.
Проследих погледа му към мястото, където стоеше майка ми. Беше заобиколена от група пазители и с резки, забързани движения сочеше към нещо, което приличаше на комплект от карти. Все още не знаех какво да мисля за нея, но докато я наблюдавах сега, не можех да не се възхитя на отдадеността й на делото. Не бе останала дори следа от мъчителното раздразнение, което обикновено изпитвах към нея.
— Добре — казах. — Да вървим.
Дмитрий ме поведе на обиколка из кампуса, като навсякъде се натъквахме на следи от нападението. Повечето щети, разбира се, не бяха засегнали самия кампус, а обитателите му. Но все пак се виждаха следи от атаката — повреди по сградите, кървави петна на най-неочаквани места и така нататък. Най-лесно се долавяше промяната в настроението. Въпреки ярката слънчева светлина, сякаш бяхме обгърнати от мрак — дълбока, осезаема скръб, която почти можехме да докоснем и усетим. Виждах я по лицата на всеки, с когото се разминавахме.
Донякъде очаквах Дмитрий да ме заведе при ранените. Но той не го направи и аз се досещах защо. Лиса помагаше там, като използваше в малки дози лечебните си сили, за да лекува ранените. Ейдриън също беше там, макар че способностите му все още бяха далеч от нейните. В крайна сметка бяха решили, че си струва риска всички да узнаят за магията с духа. Трагедията беше прекалено голяма. Освен това по време на съдебния процес се разкриха толкова много неща за духа, че навярно бе само въпрос на време да стане всеобщо достояние.
Дмитрий не искаше да съм близо до Лиса, докато използваше магията си, което бе доста интересно за мен. Той все още не знаеше със сигурност дали действително „прихващам“ лудостта й, но очевидно не желаеше да рискува.
— Ти ми каза, че имаш теория защо са били пробити защитните пръстени — каза той. Двамата бяхме стигнали до границите на кампуса, недалеч от мястото, където снощи се бе събрало тайното общество на Джеси.
Почти бях забравила за това. Но след като сглобих парчетата от пъзела, ми стана съвсем ясно. Все още никой не бе разпитвал за това, поне засега. Първата задача беше изграждането на нови защитни пръстени и да се погрижим за хората. Разследването на причината за пробива в защитите бе оставено за по-късно.
— Групата на Джеси е провеждала ритуалите за посвещаване точно тук, край защитните пръстени. Знаеш, че сребърните колове обезсилват защитите, защото елементите влизат в конфликт един с друг. Мисля, че е станало нещо подобно. При ритуалите за посвещение са използвали четирите основни елемента, с което по някакъв начин са неутрализирали защитата, осигурявана от магическите пръстени.
— Но в кампуса през цялото време се използва магия — изтъкна Дмитрий. — При това с всичките четири елемента. Защо никога досега не се е случвало подобно нещо?
— Защото магията, която е била използвана, обикновено не се е прилагана в близост до пръстените. Те се намират по границите на Академията, така че двете явления обикновено не влизат в конфликт. Освен това смятам, че има разлика как се използват елементите. Магията в пръстените е живот, поради което унищожава стригоите и те не могат да ги пресекат. Докато магията в сребърните колове се използва като оръжие. Както магията при мъченията. Когато се прилага по такъв отрицателен начин, мисля, че тя неутрализира действието на добрата магия. — Потръпнах, като си припомних гадното чувство, което бях изпитала, когато Лиса използва магия, за да измъчва Джеси. Не беше естествено.