— Направих го, защото те обичам. — Изрекох го, сякаш беше най-очевидното нещо на този свят. И наистина беше така.
Дмитрий се засмя.
— Способна си само с едно изречение да кажеш всичко, докато на мен ми е нужна цяла реч.
— Защото е толкова просто. Обичам те и не искам да се преструвам, че не е така.
— Нито пък аз. — Ръката му се спусна от лицето ми и намери моята. Отново тръгнахме напред, със сплетени пръсти. — Не искам повече лъжи.
— Тогава какво ще стане сега? Искам да кажа с нас. След като всичко това приключи… това със стригоите…
— Въпреки че никак не искам да засилвам страховете ти, но за едно си права. Не можем отново да бъдем заедно — или по-точно, до края на учебната година. Ще трябва да спазваме дистанция.
Останах леко разочарована от това, но знаех, че е прав. Може най-после да се бяхме решили да не отричаме чувствата си, но не можехме да парадираме с тях, докато още бях негова ученичка.
Краката ни шляпаха в кишата. Няколко птици пееха в дърветата, явно изненадани да видят тук толкова голямо оживление през деня. Със замислено изражение Дмитрий се загледа в небето.
— След като се дипломираш и заживееш с Лиса… — Не довърши. Отне ми само миг, за да се досетя какво иска да ми каже. Сърцето ми едва не спря.
— Ще помолиш да те преразпределят, нали? Няма да бъдеш неин пазител.
— Това е единственият начин да бъдем заедно.
— Но така пак няма да бъдем заедно — изтъкнах аз.
— Ако останем с нея, отново ще се сблъскаме със същия проблем — аз ще се тревожа повече за теб, отколкото за нея. Тя се нуждае от двама пазители, отдадени изцяло на нея. Ако успея да уредя да бъда пазител в кралския двор, през цялото време ще бъдем близо един до друг. А и на безопасно място като кралския двор ще има повече гъвкавост при подреждане на графика на пазителите.
Някаква капризна, егоистична част от мен искаше тутакси да изтъкне, че това не е добро решение, но всъщност не беше така. Нямаше начин всичко да е идеално. На всеки се налага да взима трудни решения. Знаех, че му е трудно да се откаже от Лиса. Дмитрий беше загрижен за нея и искаше тя да бъде в безопасност. Желанието му за това съперничеше на моята ревностна загриженост за Лиса. Но повече беше загрижен за мен и бе готов да направи тази жертва, за да не изневери на чувството си за дълг.
— Добре, — продължих, когато нещо ми хрумна, — всъщност може би ще се виждаме по-често, ако охраняваме различни хора. Ще имаме време да сме заедно. Ако обаче и двамата охраняваме Лиса, ще трябва да си редуваме смените и винаги ще бъдем разделени.
Дърветата пред нас се разредиха, което беше жалко, защото не исках да пусна ръката му. Все пак в гърдите ми започна да разцъфва надежда и радост. Редно бе да се чувствам зле на фона на ужасната трагедия около нас, но не можах да сдържа оживлението си.
След цялата тази суматоха, след всичките тези главоболия, всичко между мен и Дмитрий изглежда щеше да се нареди. Винаги съществуваше вероятността да го разпределят към някоя личност извън кралския двор, но дори и тогава щяхме да намираме известно време, за да сме заедно. Времето, през което щяхме да сме разделени, щеше да е истинско мъчение, но щяхме да се справим. И това щеше да бъде много по-добре, отколкото да продължим да живеем в лъжа.
Да, наистина можеше да се получи. Всичките тревоги на Диърдри дали ще се справя с конфликтите в живота си явно са били напразни. Щях да имам всичко. Лиса и Дмитрий. Мисълта, че мога да бъда и с двамата, щеше да ми даде сила. И да ми помогне да издържа битката със стригоите. Щях да я нося в съзнанието си като талисман, носещ късмет.
Двамата с Дмитрий дълго време не проговорихме. Както винаги, не ни бе и необходимо. Знаех, че и той като мен изпитва същото щастливо замайване, въпреки че нищо по лицето му не го издаваше. Почти бяхме стигнали до края на гората, където вече можеха да ни видят, когато той отново заговори.
— Скоро ще станеш на осемнайсет, но дори тогава… — Въздъхна. — Мнозина няма да останат доволни, когато разберат за нас.
— Е, ще трябва да го преглътнат. — Бях сигурна, че ще се справя със слуховете и клюките.
— Освен това имам чувството, че ми предстои доста неприятен разговор с майка ти.