Групата ни се разцепи, щом стигнахме до входа на пещерата. Албърта и Стан щяха да водят основните ни сили. На входа се спряха, за да изчакат точния момент, съгласуван с другата група. Сред придружаващите ги морои беше и госпожа Кармак, нашата учителка по магии. Изглеждаше нервна, но изпълнена с решителност.
Дългоочакваният момент настъпи и възрастните пазители изчезнаха навътре. Ние останалите се скупчихме край входа, подредени във верига за отбрана. От небето надвиснаха сиви облаци. Слънцето скоро щеше да залезе, но все още разполагахме с малко време от деня.
— Ще бъде лесно — прошепна ми Мередит, едно от другите три момичета от горните класове. Ала говореше неуверено. Според мен повече на себе си, отколкото на мен. — Ще ги попилеят, преди да се усетят. И няма да се наложи да правим нищо.
Надявах се да се окаже права. Бях готова за битка, но ако не се стигнеше до моята намеса, това щеше да означава, че всичко е преминало по план.
Зачакахме. Нямаше какво друго да се прави. Всяка минута ми се струваше като вечност. И тогава ги чух — шумовете от схватките. Приглушени викове и охкания. Последваха няколко крясъка. Всички се напрегнахме. Телата ни приличаха на изпънати пружини, които всеки миг ще се скъсат. Нашият водач беше Емил, заел бойна позиция най-близо до входа, стиснал сребърния кол в ръка. Челото му блестеше от потта, докато се взираше в мрака, готов да посрещне приближаващ се стригои.
След няколко минути чухме тичащи стъпки. Всички насочихме напред сребърните си колове. Емил и още един пазител се приближиха още по-близо до входа, готови да се нахвърлят върху опитващия се да се спаси с бягство стригои, за да го повалят още там.
Ала не излезе стригои, а Аби Бадика, изподрана, мръсна, но жива. Гледаше обезумяло, а лицето й бе обляно в сълзи.
В първия миг, като ни видя, се разкрещя. После осъзна кои сме и се отпусна немощно в ръцете на първия, който успя да достигне — Мередит.
Мередит се изненада, но прегърна Аби, за да я успокои.
— Всичко е наред — заговори й тя. — Всичко ще бъде наред. Вече си на слънце, в безопасност си.
Мередит отдръпна внимателно Аби от себе си и я поведе към най-близкото дърво. Аби приседна край него и захлупи лице в шепите си. Мередит се върна на поста си. Искаше ми се да успокоя Аби. Мисия, че всички го искаха, но трябваше да бдим до входа.
След минута излезе още един морой — господин Елзуърт, мой учител от пети клас. И той изглеждаше изтощен, а по врата си имаше рани от ухапване. Някой стригой го бе използвал да се нахрани, но поне не го беше убил. Въпреки ужаса, с който се бе сблъскал, господин Елзуърт беше спокоен, но очите му бяха бдителни и нащрек. Разбра какво става и веднага се отдръпна от нашия кръг.
— Какво става там? — попита го Емил, без да откъсва поглед от входа на пещерата. Някои от пазителите бяха снабдени със слушалки, но предположих, че в разгара на битката едва ли някой ще има време да докладва.
— Ужасна бъркотия — каза господин Елзуърт. — Но ние се измъкваме — и в двете посоки. Трудно е да се каже кой с кого се бие, но стригоите са объркани. И някой… — той се намръщи. — Видях някой да използва огън срещу един стригой.
Никой от нас не проговори. Беше твърде сложно за обясняване. Той сякаш го разбра и се отдръпна, за да седне до все още разплаканата Аби.
Скоро към Аби и господин Елзуърт се присъединиха още двама морои и един дампир, когото не познавах. Всеки път, когато се чуваха стъпките на някой излизащ отвътре, аз се молех да е Еди. Досега имахме пет спасени, като очаквах други да са побягнали през входа на пещерата, намиращ се по-близо до Академията.
Изминаха още няколко минути, но повече никой не излезе отвътре. Ризата залепна на гърба ми, просмукана от пот. На няколко пъти стисвах по-здраво сребърния си кол. Хватката ми беше толкова здрава, че трудно можех да отлепя пръстите си. Видях как Емил потрепна и се досетих, че е получил съобщение в слушалките си. Лицето му застина в напрегната концентрация, след което промърмори през микрофона някакъв отговор. Вдигна очи към нас и посочи към тримата новаци:
— Вие ще ги отведете обратно в Академията. — Махна с ръка към спасилите се, а после се извърна към трима от пазителите. — Влизайте вътре. Повечето от пленените са излезли, но нашите хора са попаднали в капан. Безизходно положение. — Пазителите без колебание пристъпиха напред, а след няколко мига новаците поведоха Аби и останалите към Академията.