Когато останаха само двама стригои, Албърта ни извика да започнем отстъпление. Сега силите се прегрупираха. Ние бяхме тези, които обкръжиха последните двама стригои. Това позволи на трима от пазителите да се измъкнат навън по пътеката, по която бях стигнала дотук. Междувременно Стивън се промъкна през дупката в стената в другата част на пещерата. Дмитрий прободе единия от последните двама стригои. Оставаше само един. Стивън си подаде главата през отвора и извика нещо на Албърта, което не успях да разбера. Тя също му извика в отговор, без да погледне към него. Тя, Дмитрий и другите двама пазители бяха заобиколили последния стригой.
— Роуз — изкрещя Стивън и ми махна с ръка.
Следвай заповедите. Точно това трябваше да правим. Промуших се през отвора много по-лесно от него благодарение на доста по-малките си размери. Веднага ме последва още един пазител. От тази страна на пещерата не бе останал никой. Битката или бе приключила, или се беше изместила някъде по-нататък. Труповете обаче свидетелстваха колко жестоко е било сражението. Видях още стригой, както и едно познато лице — Юри. Веднага побързах да погледна към Стивън, който помагаше на още един пазител да премине през тесния проход. След него се показа Албърта.
— Мъртви са! — извика тя. — Изглежда са останали още няколко, които блокират изхода. Да ги довършим преди слънцето да е залязло.
Последен от теснината излезе Дмитрий. Разменихме си по един кратък и облекчен поглед, след което продължихме напред. Попаднахме в дългата част от тунела. Забързахме нататък, нетърпеливи да изведем останалите. Отначало не открихме нищо, но след малко, проблясъци светлина ни подсказаха, че по-напред битката продължава с пълна сила. Госпожа Кармак и майка ми се биеха с трима стригой. Моята група ги обкръжи и след броени секунди стригоите бяха повалени.
— С тази група се справихме — рече майка ми задъхано. Бях благодарна на съдбата, че е жива. — Но мисля, че тук има повече стригои, отколкото предполагахме. Според мен част от стригоите са нападнали Академията, а другата е останала в пещерата. Останалите от нашите хора — оцелелите — вече излязоха навън.
— В пещерата има още разклонения — припомни Албърта. — Там може да се крият още стригой.
Майка ми кимна в знак на съгласие.
— Напълно е възможно. Някои са разбрали, че са победени, и просто ще изчакат да се махнем, за да избягат. Но други може да ни нападнат в гръб.
— Какво да правим? — попита Стивън. — Да ги довършим? Или да отстъпим?
Обърнахме се към Албърта. Тя бързо взе решение.
— Ще отстъпим. Ликвидирахме колкото можахме, но слънцето залязва. Трябва по-бързо да се оттеглим зад защитните пръстени.
Тръгвахме си точно когато бяхме толкова близо до окончателната победа, пришпорени от чезнещата дневна светлина. Дмитрий вървеше до мен.
— Еди спаси ли се? — Никъде не видях тялото му, но и нямах възможност да огледам по-подробно.
— Да — отвърна Дмитрий, все още задъхан от ожесточените схватки. Само бог знаеше колко стригои беше избил днес. — Наложи се да го измъкнем едва ли не насила. Искаше да се бие. — Звучеше съвсем типично за Еди.
— Помня този завой — отбеляза майка ми, като завихме зад ъгъла. — Остава още малко до изхода. Скоро ще излезем на светло. — Досега напредвахме само на светлината на фенерчетата, закрепени към дрехите ни.
Прилоша ми само част от секундата, преди да връхлетят върху нас. Точно на тройното разклонение на подземните пътеки седем стригои скочиха върху нас. Предположих, че са предвождали групата, която беше побягнала, и след това са се върнали, за да ни дебнат в засада. Един от нашите пазители, Алън, така и не разбра какво стана. Най-близкият до него стригои го сграбчи и с ловко и бързо движение му прекърши врата, все едно чупеше кибритена клечка. И навярно за него беше точно така. Станалото бе като повторение на онова, което сполетя Мейсън. Едва не се вцепених. Но вместо това се наведох, готова да се впусна в битка на живот и смърт.
Но се намирахме в тясната част на тунела и не всички от нас можеха да успеят да се промъкнат, за да стигнат до стригоите. Аз бях затисната отзад. Госпожа Кармак беше до мен, но имаше достатъчно видимост напред, за да подпали двама стригои, давайки възможност на борещите се с тях пазители да ги прободат.