— Да съм цапардосала Албърта? Едва ли. — Наканих се да им обърна гръб, но Ралф продължи да дрънка.
— Чухме, че си вдигнала голяма врява в гимнастическия салон, като си научила към кого си разпределена.
— Голяма врява ли? Аз само… — замълчах за миг, сетне продължих, като подбрах внимателно думите си — … изразих мнението си.
— Добре де — кимна Джеси. — Предполагам, че ако някой трябва да държи под око онзи позьор и прикрит стригой, това си именно ти. Нали си най-коравата и силната тук.
Изрече го толкова неохотно, че чак прозвуча като комплимент. Макар че за мен нещата изобщо не стояха така. Преди да успее да отрони още една дума, вече стоях на броени сантиметри от физиономията му. Ала като истински дисциплиниран воин не го стиснах за гръкляна. От изненада очите му едва не изскочиха от орбитите.
— Кристиан няма нищо общо със стригоите — изръмжах едва чуто на ухото му.
— Ама родителите му…
— … са негови родители и нищо повече. А той е Кристиан. Не ги бъркай. — Джеси и преди беше патил от моя гняв. Очевидно не го беше забравил. Страхът му се бореше с желанието да злослови по адрес на Кристиан в мое присъствие. Изненадващо последното надделя.
— Преди малко се държа така, сякаш да си с него е краят на света, а сега го защитаваш. Забрави ли, че той постоянно нарушава правилата? Да не би да казваш сериозно, че не вярваш във възможността да се превърне в стригой като родителите си?
— Да, казвам го. Това е абсолютно невъзможно. Кристиан най-много от всички нас иска да се изправи срещу стригоите. Повече от всички морои тук. — Очите на Джеси се стрелнаха със странно изражение към Ралф, преди да се извърнат към мен. — Той дори ми помогна в битката срещу враговете ни в Споукан. Няма никаква вероятност някога да стане стригой. — Напрегнах мозъка си, за да си спомня кой пазител беше прикрепен към Джеси за практиката. — И ако още веднъж чуя, че разпространяваш подобни смрадливи брътвежи, дори Дийн няма да може да те спаси от мен.
— Нито от мен — намеси се Еди, застанал междувременно до мен.
Джеси преглътна и отстъпи крачка назад.
— Такава си лъжкиня. Не можеш да ми посегнеш, защото иначе никога няма да се дипломираш.
Разбира се, имаше право, но аз все пак се усмихнах презрително.
— Може пък да се окаже, че си струва да рискувам. Искаш ли да проверим, а?
Точно в този момент Джеси и Ралф явно изгубиха апетит и интерес към подносите с храна. Оттеглиха се, но аз чух да мърморят нещо, което подозрително ми заприлича на „шантава кучка“.
— Шибаняци — промърморих. А след малко лицето ми светна. — О, ето ги донътите.
Взех си един с шоколадова глазура, след което двамата с Еди се втурнахме да открием нашите морои и да влезем в час. Той ми се ухили.
— Ако не те познавах по-добре, бих казал, че ти току-що защити честта на Кристиан. Той не е ли като трън в задника?
— Да — признах, докато облизвах глазурата от пръстите си. — Такъв е, само че през следващите шест седмици той ще бъде моят трън.
Глава 4
Започна се. Отначало първият ден от практиката по нищо не се различаваше от всеки друг учебен ден. До обяд дампирите и мороите се обучаваха в отделни класни стаи, но следобед се събираха. Кристиан имаше почти същите следобедни учебни часове, които и аз миналата година, така че все едно следвах отново моето учебно разписание. Разликата бе само в това, че вече не се обучавах. Не седях на чин, нито вършех някаква работа. Освен това ми беше доста по-неудобно да стоя в дъното на стаята през цялото време, заедно с другите новаци, които пазеха мороите. Извън сградата всичко си беше както обикновено. Мороите вървяха първи. Дампирите ги следваха като сенки.
Силно изкушение бе да разговарям със съучениците си новаци, особено докато мороите работеха заедно и общуваха помежду си. Но никой от нас не се поддаде. Напрежението и повишеният адреналин през първия ден от практиката гарантираше доброто поведение на всички ни.
След часа по биология двамата с Еди решихме да приложим специалната охранителна техника, наричана пазене по двойки. Аз бях близкият пазител и крачех редом с Лиса и Кристиан, за да се намеся моментално при необходимост. Еди играеше ролята на далечен пазител и ни следваше отзад, като оглеждаше околността за потенциални заплахи.