През останалата част от деня се придържахме към това разпределение на ролите, до края на последния за днес учебен час. Лиса целуна набързо Кристиан по бузата и аз се досетих, че се разделят.
— Вие нямате ли еднаква учебна програма? — попитах ги, обезсърчена от това откритие, когато се отдръпнах до стената в коридора заради наплива на учениците. Еди също се бе досетил, че се разделяме, спря да се оглежда и дойде при нас, за да си поговорим. Не знаех как бяха подредени учебните програми на Лиса и Кристиан за новия семестър.
Лиса видя разочарованото ми изражение и ми се усмихна съчувствено.
— Съжалявам. Ще се съберем пак след часовете, но точно сега имам час по творческо писане.
— А аз — обяви Кристиан, — имам час по кулинарни науки.
— Кулинарни науки? — извиках. — Ти си избрал кулинарни науки! Това е може би най-глупавият учебен предмет.
— Не е — възрази ми той. — Пък и дори така да е, нали това е последният ни срок.
Вместо отговор аз само простенах.
— Хайде, Роуз — засмя се Лиса. — Това е само един час. Няма да бъде чак толкова…
Замлъкна, когато в коридора настана суматоха. Един от нашите инструктори, пазителят Емил, се появи сякаш от нищото — защото играеше ролята на атакуващ стригой — и се нахвърли върху едно момиче от мороите. Завъртя я рязко, притисна я до гърдите си и оголи шията й, все едно в следващия миг ще я ухапе. Не успях да видя коя бе жертвата, зърнах само разрешената й кестенява коса, но прикрепеният към нея пазител беше Шейн Райе. Атаката го изненада — още повече че беше първата за деня, — но той се забави съвсем малко, преди да изтласка Емил настрани и да дръпне момичето в противоположната посока. Веднага след това Емил и Шейн заеха изходни позиции за ръкопашна схватка, като всеки зорко следеше какво ще направи другия. Няколко от съучениците ми наоколо се развикаха, за да окуражат Шейн.
Един от тези, които вдигаха най-голям шум, беше Райън Ейлсуърт. Толкова се бе прехласнал от схватката — особено когато Шейн извади своя сребърен кол, — че въобще не забеляза как още двама от нашите инструктори се прокрадваха към него и Камила. Еди и аз се сепнахме, готови да се втурнем в атака.
— Остани с тях — извика ми Еди и се отправи към Райън и Камила, която току-що бе проумяла, че е попаднала в капан. Райън не реагира така бързо като Шейн, още повече че се озова сам срещу двама нападатели. Един от инструкторите се зае с Райън, докато другият — едва сега видях, че беше Дмитрий — сграбчи Камила. Тя изпищя, наистина изплашена. Явно за нея да попадне в обятията на Дмитрий не бе толкова вълнуващо, колкото за мен.
Еди се забърза към тях, приближи ги отстрани и удари Дмитрий по слепоочието. Ударът едва ли успя да го зашемети, но аз все пак се удивих. По време на всичките ни тренировки почти никога не бях успявала да му нанеса удар. Атаката на Еди принуди Дмитрий да пусне Камила и да се обърне с лице към новата заплаха. Завъртя се ловко, грациозен като танцьор, преди да се нахвърли срещу Еди.
Междувременно Шейн се беше справил със своя стригой и скочи напред в помощ на Еди, като нападна Дмитрий от другата страна. Гледах със стиснати юмруци, затаила дъх от възбуда, крайно заинтригувана кой ще надделее в крайна сметка. Но най-много гледах Дмитрий. Смая ме откритието, че някой толкова смъртно опасен може да бъде толкова красив. Искаше ми се да участвам в схватката, но не забравях, че трябва да следя всичко наоколо, в случай че друг „стригой“ се притече на помощ на нападателите.
Но никой повече не се появи. Шейн и Еди успешно „се справиха“ с Дмитрий. Донякъде ми стана тъжно при този резултат. Така ми се искаше Дмитрий да бъде непобедим във всичко. Райън обаче се провали, като се опита да помогне на Шейн и Еди. Дмитрий формално го „уби“, затова все пак имах повод за радост, като си казах, че Дмитрий все още е страхотен като „стригой“. Той и Емил похвалиха Шейн, задето действа толкова бързо, а Еди заради проявената съобразителност, че е групова заплаха, а не индивидуално нападение. На мен бе отредена скромна награда под формата на окуражаващо кимване заради това, че пазех гърба на Еди, докато Райън получи мъмрене, че не е опазил своя морой.
Еди и аз се усмихнахме един на друг, щастливи от високите ни оценки при първия практически изпит. Лично аз не бих възразила, ако ми беше отредена по-голяма роля, но все пак като за начало на практиката не беше зле. Получихме отлични оценки. На тръгване Дмитрий кимна одобрително с глава.