Щом цялата драма приключи, нашата четворка се разпръсна. Лиса се извърна, за да ми се усмихне през рамо за последно и дори ми изпрати шеговито послание през нашата връзка: Приятно занимание с кулинарните науки. Вместо отговор завъртях очи, но двамата с Еди вече бяха завили зад ъгъла.
„Кулинарни науки“ звучеше доста впечатляващо, но всъщност беше само едно по-засукано название за курс по готварство. Въпреки моите закачки към Кристиан, че е избрал най-тъпия учебен предмет, всъщност изпитвах известен респект към готвенето. Лично аз едва можех да кипна вода. Но все пак се различаваше доста от по-изисканите избираеми предмети като творческо писане или дебати. Не се съмнявах, че Кристиан е избрал този учебен предмет на шега, а не че някой ден ще се кандидатира за главен готвач. Поне можех да се позабавлявам, докато го наблюдавам как забърква кекс или нещо подобно. Може би дори и престилка щеше да си нахлузи.
В класната стая заварихме още трима новаци, които охраняваха поверените им морои. Помещението беше просторно и открито, с много прозорци, затова ние, четиримата пазители, първо си съставихме план да обединим усилията си и да охраняваме цялата площ. През изминалите години, докато гледах как съучениците ми се справят с практическите упражнения, винаги обръщах най-голямо внимание на ръкопашните схватки. Никога не се занимавах с видовете стратегии и тактики. Теоретично в това помещение ние четиримата трябваше да защитаваме само поверените ни морои, но ние неусетно се превъплътихме в ролята на пазители на целия клас.
Моят пост бе до вратата на противопожарния изход, извеждаща извън сградата. По една случайност тя се падаше съвсем близо до плота, на който работеше Кристиан. В този клас обикновено изпълняваха готварските рецепти по двойки, но днес броят на учениците беше нечетен. Вместо да се присъедини към някоя група. Кристиан предпочете да действа сам. Изглежда никой не беше против. Мнозина все още гледаха на него и на семейството му със същите предразсъдъци като Джеси. За мое разочарование Кристиан не приготвяше кекс.
— Какво е това? — попитах, докато го наблюдавах как измъква от хладилника купа със сурово смляно месо.
— Месо — отвърна ми той, като го тръсна върху дървената дъска за рязане.
— Зная това, идиот такъв. Питам какво месо е?
— Смляно телешко. — Той извади още един съд и после още един. — А това е говеждо. Това тук пък е свинско.
— Ти, какво, да не би да се готвиш да храниш тиранозавър?
— Само ако ти искаш. Това е за рецепта за руло Стефани.
Зяпнах го смаяно.
— С три вида месо?
— Защо да се поднася нещо, наречено руло Стефани, ако няма много месо в него?
Поклатих глава невярващо.
— Не мога да повярвам, че още е само първият ми ден с теб.
Той сведе поглед надолу и се съсредоточи в това свое многомесно творение.
— Ти определено много се вживяваш във всичко това. Наистина ли ме мразиш толкова? Чух, че яко си се разкрещяла в гимнастическия салон.
— Не съм крещяла. И… въобще не те мразя — признах си.
— Но си го изкарваш на мен, защото не ти се падна да бъдеш с Лиса.
Не му отговорих. Обаче не беше далеч от истината.
— Знаеш ли — продължи той, — може би не е лоша идеята да се пробваш да пазиш някой друг.
— Зная. Същото ми каза и Дмитрий.
Кристиан премести каймата в друга купа и се зае да добавя подправките.
— Тогава за какво е целият този шум? Беликов знае какво прави. Бих се доверил на всичко, което той каже. Кофти е, че Академията ще го загуби, след като се дипломираме, но предпочитам той да е с Лиса.
— Аз също.
Кристиан замълча, вдигна глава и ме погледна в очите. И двамата се усмихнахме, развеселени от това колко сме шокирани, че сме на едно мнение. След миг той отново се зае с работата си.
— Ти също си много добра — призна той, при това без видима неохота. — Ако се съди по начина, по който се справи…
Не довърши мисълта си, но много добре знаех за какво говореше. За Споукан. Кристиан не беше до мен, когато убих стригоите, но много ми помогна да се освободя от белезниците. Тогава двамата с него действахме като екип, той използва магията с огъня и ми помогна да надвия похитителите. Тогава действахме заедно, забравили всякаква враждебност.