В тясната амбулатория минало и настояще се сблъскаха и не беше сигурен каква роля му бе отредено да играе. Тази на по-голям брат вече не му пасваше, което го радваше. Тя знаеше за миналото му повече от всеки друг, ако изобщо си спомняше нещо, но не бяха приятели. Нещо съвършено различно разцъфваше между тях.
Зае се с копчетата на дънките със здравата си ръка и се върна към предишния шеговит тон:
— Ами ако не нося бельо?
Тя отново прибра изплъзналия се кичур коса зад ухото си. Напрегнат жест, който навярно не осъзнаваше. Кейд беше натрупал парите си с изучаване на хора в заседателна зала.
— Моля?
— Каза ми да си събуя панталона.
Погледът й се плъзна надолу към широко разкрачените му крака, видя разкопчаното копче на дънките, леко смъкнатия цип. Топлината, която се усещаше помежду им, го накара да се притесни – или да се надява, – че дънките му могат да се възпламенят и да се посипят като пепел около тях.
— Господи, на колко години си? – Тя обърна очи към тавана, хвърли в скута му някаква дреха и спусна щорите. – Облечи тази нощница и седни на масата. Давам ти една минута да се преоблечеш.
По дяволите, харесваше му дързостта в гласа й. Повечето жени или го предизвикваха откровено, или бяха прекалено уплашени, за да се държат естествено, а честно казано, той не беше човек, който би се постарал заради удобството на другите. Някои искаха да бъдат с него, други не. Затова обикновено се оказваше сам.
Слава богу, че не остана в стаята, защото битката да смъкне дънките с една здрава ръка и болно коляно си беше съвсем истинска и в нея нямаше нищо еротично. Когато най-после ги изрита настрани, нахлузи нощницата и успя да седне на масата, целият бе плувнал в пот.
Монро отвори вратата толкова, колкото да може да я чуе, но не и да я види.
— В приличен вид ли си вече?
— Доколкото човек може да бъде в болнична нощница.
Тя затвори вратата след себе си и му отправи съвсем професионална и любезна усмивка.
— Легни, ако обичаш.
С болезнена гримаса, Кейд успя да качи краката си върху масата и преглътна надигналия се стон.
Със сведена глава тя записваше в тънка папка.
— Излъга ме. Носиш бельо.
Неочакваната забележка го накара да сe засмее и болката в крака му отново лумна. Кога за последен път се бе шегувал толкова свободно с жена? Може би никога.
— Не. Аз казах: „Ами ако не нося бельо?“. А ти не трябва да надничаш. Това е ужасно непрофесионално, госпожице Кърби.
Усмивката й се промени и въпреки че не можеше да види очите й, знаеше, че този път беше искрена. Тя остави папката настрана.
— Опитай да се отпуснеш, докато тe преглеждам.
Колкото и да се стараеше, допирът на силните й ръце го накара да издърпа крака си няколко пъти. Когато пръстите й направиха кръгообразно движение върху капачката на коляното, той сграбчи раменете й в безмълвна молба да спре.
Монро веднага прекрати мъчението и се зае да разтрива схванатия мускул на прасеца му. Кейд разхлаби хватката, но не я пусна. Под няколкото пласта дрехи ръцете й бяха силни и стегнати.
— Съжалявам, но трябва да разбера с какво си имам работа – прошепна тя.
— Съжалявам, че паднах от скалата. – Това трябваше да е шега, но не се получи с прегракналия, пълен с болка глас. – Е, можеш ли да ме оправиш?
Тя измърмори нещо, но усмивка освети очите й.
— Според Тали ти си отшелник и скъперник, напълно лишен от чувство за хумор и непоносим. С една дума – непоправим.
Мъжът вдигна глава и хартиеното покривало под него изшумоля.
— Лишен от чувство за хумор?
— Това ли е единственото ти възражение?
— За твое сведение, от години поддържам чувството си за хумор със скечовете на Монти Пайтън* и „На живо в събота вечер“**.
[*Британска комедийна група, създала „Летящият цирк“ през 1969 година, който представлява сериал със скечове и анимационни интермедии. Известен е с абсурдния си политически хумор. – Б. пр.]
[**Американско вечерно шоу със скечове, създадено през 1975 година. – Б. пр.]
Беше намерил прашните видеокасети в стар кашон, захвърлен в един ъгъл на благотворителен магазин. Това беше чудесен начин да се откъсне от скучното ежедневие в Котънблум. Останалата част от преценката на сестра му беше съвсем близо до истината.
Тя се разсмя. Ниският, дрезгав звук го накара да се почувства неизмеримо по-добре.