С много повече респект в гласа Монро попита, преди да се настани отзад:
— Мога ли да използвам телефона си за едно обаждане?
— Разбира се. Защо не.
Извади апарата от задния си джоб. Поколеба се на името на Кейд, но продължи надолу, стигна до Таруотър и натисна бутона.
— Монро. Виж ти, каква изненада. – Задоволство стопли гласа му и тя се сви вътрешно, знаейки, че той вероятно се надяваше да е променила мнението си за отношенията им.
— Здрасти, Андрю. Извинявай, че ще пропусна любезностите, но имам нужда от една услуга.
— За теб винаги. – Отзивчивостта му заседна като буца в гърлото й.
— С Регън малко загазихме. Можеш ли да дойдеш в полицейското управление на Луизиана?
В слушалката се разнесе пукане, сякаш вече беше тръгнал.
— В какво сте се забъркали вие двете? Не, не ми казвай по телефона. Ще бъда там до десет минути. И за бога, не говори с никого.
Малко след като затвори, спряха пред грозна бетонна сграда с квадратна форма, строена със строго практична цел, без отстъпки по отношение на естетиката. Уейн склони да ги преведе през главния вход, а не през страничния, предназначен за престъпници. Придружи ги до стаята на дежурния.
— Няма да ни регистрираш, нали? Андрю Таруотър вече пътува насам. Със сигурност това е само едно дребно провинение, ако изобщо е такова. – Монро се опита да се усмихне.
— Длъжен съм да спазя протокола, но нямаме нищо против да изчакаме, нали, Глория?
Седналата зад бюрото чернокожа жена беше облечена в стандартната кафява униформа, но розовите кичури в косата й подхождаха на дългите, лъскави нокти. Тя се усмихна широко.
— С удоволствие ще изчезна.
— Благодаря ти, Глория. Как е бедрото на Емет? – През зимата съпругът й беше ходил на рехабилитация при Монро.
— Играе голф и ходи за риба като двайсетгодишен. И вече няма причина да не изпълнява задълженията си. – Жената й намигна, после поговориха още няколко минути.
Суматоха от говор и раздвижване извести пристигането на Андрю, Сойер и Кейд. Първите двама се бутаха по пътеката към бюрото. Кейд обаче остана на мястото си и мълчаливо погледна към Монро. Изглеждаше бесен.
Какво право имаше да се ядосва? Нали той си тръгна след онази нощ на умопомрачителен секс? И повече нито се обади, нито й изпрати съобщение. Всъщност беше споделила с Регън само защото постъпи с нея като най-големия негодник в Котънблум. Единствено по негова вина се озова в тази неприятна ситуация. Тази преобърната логика й се стори съвсем разумна, затова дръзко срещна очите му.
Докато Андрю отведе настрани Уейн за разговор на четири очи, дълбокият глас на Сойер прокънтя из малката стая, язвителен и гневен:
— Какви, по дяволите, ги вършиш, Регън?
— Просто малко реклама, нищо повече. – За разлика от неговия, нейният тон беше сладникав като захарен сироп, въпреки че в усмивката й нямаше нито хумор, нито добра воля.
Сойер огледа Регън от разрошената коса до одрасканите високи токове, преди да прониже с поглед Монро:
— Как можа да се вържеш на глупостите й?
Регън пристъпи две крачки към него:
— Затваряй си устата, Сойер Форнет. Тя няма нищо общо. Единственото й провинение е, че държеше единия флакон със спрей, така че насочи чудесните си малки обиди към мен, щом това те кара да се чувстваш истински мъж.
Шерифът се дръпна от Андрю, който й намигна, направи знак с вдигнат палец и се облегна на бюрото. Очевидно в полицейския участък на Котънблум никога не бяха виждали такива фойерверки.
— Какво е написала на стената, Уейн? – Въпреки че Сойер отправи въпроса към полицая, погледът му не се отделяше от Регън. Въздухът около тях трептеше. Ако не знаеше наизуст историята на отношенията им, Монро щеше да го определи като сексуално привличане.
Извличайки огромно удоволствие от драмата, Уейн превъртя с пръст дисплея на таблета и прочете, сякаш рецитираше стих от Шекспир:
— Доматите управляват, Раците се лигавят. Ден на труда.
Сега, когато Андрю беше поел нещата в свои ръце, облекчението на Монро се изля под формата на нервен смях. Сойер насочи гнева си към нея:
— Намираш го за смешно? Е, може би ще повдигна обвинение и вие двете ще прекарате нощта в ареста.
Най-после Кейд направи нещо, освен да й мята убийствени погледи. Сложи ръка на рамото му и попита:
— Братле, ти сериозно ли? Няма да пратиш Монро в затвора.
Сойер отблъсна ръката му.
— Смяташ да я оправдаваш ли?