— Ще я защитавам. – Кейд разкрачи крака по-широко. Двамата с брат му влизаха в битка, която още повече нажежи обстановката.
Андрю се намеси в разправията:
— Няма да бъде повдигнато никакво обвинение, господа. Ако дамите се съгласят да пребоядисат стената в рамките на два работни дни, значи няма да има щети, а следователно – и наказание.
— Много мило от твоя страна, че се опитваш да ги измъкнеш, Таруотър – каза Сойер. – Ако всичко не е готово до петък сутринта, ще се върна тук и ще подам жалба.
Регън вдигна ръка с изпънат среден пръст. Монро я улови със своите, преди онзи, за когото беше предназначен жестът, да забележи.
— Не се съмнявай, Сойер – увери го тя. – Ще спазим условията ти.
Той излезе от сградата с широки крачки. Кейд го последва по-бавно, като й хвърли през рамо поглед, който тя напълно пренебрегна. Прекалено много враждебност, напрежение и наранени чувства рикошираха в тясната стая. Сега, когато опасността от обвинение и попадане в ареста беше отминала, усети тъпа болка в слепоочията си.
Андрю махна към вратата:
— Хайде, дами. Ще ви откарам вкъщи.
Регън тръгна напред, вирнала горделиво и арогантно глава. За съжаление, раздърпаният й външен вид не създаваше впечатление за спокойна увереност. Монро се надяваше, че не изглежда чак толкова побъркана.
Изравни крачка с Андрю и пъхна ръце в джобовете си. Кейд се беше облегнал на електрически стълб близо до очукания си пикап, скръстил ръце и глезени в привидно непринудена поза, която контрастираше с каменното изражение на лицето му.
— Много ти благодаря, че дойде. Наистина го оценявам. Би ли закарал Регън до тях? Трябва да поговоря с Кейд.
Стигнал едва до средата на стълбите, Андрю улови ръката й:
— Сигурна ли си, че не искаш да изпратя и теб? Той ми изглежда разстроен.
Тя го потупа успокоително по рамото, намеквайки му да я пусне.
— Ще се справя с него.
Устните му се свиха, но не възрази и тръгна към мерцедеса си, където Регън вече го очакваше. Монро пое дълбоко въздух и се приближи към Кейд. Независимо колко гневен и разочарован беше, той винаги щеше да я защити. Нещо, в което тя бе сигурна до мозъка на костите си.
— Защо не ми се обади? – Думите му я накараха да спре.
— Какво? Защо аз не съм ти се обадила? Ти си тръгна от къщата ми. Не би могъл да избягаш по-бързо. Аз дори станах да ти правя палачинки, а какво получих в замяна? Впрочем тениската, която забрави в бързината, е у нас. Чувствай се поканен да минеш да си я вземеш в удобно за теб време.
Нападателната му позиция постепенно мина в отбранителна. Болката, гневът и обидата от предателството му се бяха трупали като буреносни облаци в нея, след като си беше тръгнал. И сега се отприщиха.
— Аз не съм поредната бройка, Кейд Форнет. Не съм момиче за една нощ. – Пристъпи напред и допря пръст в гърдите му. – Онова само секс ли беше? Защото ако е така, аз...
— По-спокойно, жено. – Той сложи ръце върху раменете й и ги стисна леко. – Не беше само секс, но нека да го оставим настрана за минута. Искам да знам защо се обади на Андрю Таруотър, а не на мен.
— Защото е адвокат. И нещо като приятел. А честно казано, след като си тръгна, вече не знаех ти какъв си ми. Какво сме ние с теб?
— Аз съм твоят... – Кейд погледна към ореола светлина над тях.
— Виждаш ли, и ти не знаеш. Любовник? Приятел! Бройка?
— Останах с впечатлението, че ти си моята поредна бройка. – Намек за усмивка сгъсти ситните линии около очите му.
— Не. Не ти се получава да си винаги мил и очарователен. И аз сериозно се опитвам да изясня отношенията ни.
Той прокара ръка през лицето си, изтривайки и последния остатък от чувство за хумор.
— Още ли не си разбрала? Те не могат да се определят с думи. Винаги е било така. Не знам точно какво ни свързва, но то ни прави нещо повече от любовници или приятели и това ме плаши до смърт.
Думите докоснаха някаква струна в нея. Хвърлиха се едновременно един към друг в ожесточена прегръдка, ръцете му я притискаха, пръстите й се впиваха в мускулите на гърба му.
Устните им се вкопчиха в отчаяна, чувствена целувка. Тя не знаеше колко още щяха да стоят така на паркинга, ако не ги беше разделил пронизителният вой на полицейска сирена.
Той откъсна устни от нейните, но я притегли по-близо до себе си, за да прошепне в ухото й:
— Мога ли да те закарам до вас?
— Можеш да ме закараш където поискаш – също толкова тихо отвърна тя.
В първия момент не разбра дали изобщо я беше чул, но в крайна сметка Кейд разхлаби ръце и отвори вратата откъм шофьорското място на стария пикап. Монро се настани на междинната седалка.
Той включи двигателя, но не потегли веднага. Промъкна се към нея, обви ръка около врата й и я целуна отново. Бавно и чувствено, устните им даваха толкова, колкото получаваха. Повече. Тя имаше нужда от повече.