Кейд зарови лицето си в косата й, търсейки най-подходящите думи. Но всичко, което му хрумваше, му се струваше или прекалено банално, или прекалено саморазголващо. Думите свикнаха да не се подчиняват на мозъка му, докато правеха секс. Наистина беше красива, забавна, силна и секси и – по дяволите – заслужаваше да чува това всеки ден.
Можеше да остане още дълго така, облегнат върху нея, но тялото й трепереше по-силно с всяка изминала секунда. Отдръпна се леко. Главата й се отметна назад със затворени очи, устните й бяха зачервени и подпухнали от най-горещите целувки, които някога беше споделял.
Много бавно извади члена си, усещайки как плътта му се съпротивлява при всеки сантиметър. Тялото й му носеше утеха и комфорт, които надхвърляха обикновения секс. Отвеждаха го на място, което нито познаваше, нито някога бе искал да познава, но сега, след като беше преживял чудото, не беше сигурен дали искаше да напусне.
— Това беше горещо – отбеляза той и веднага се почувства като недодялан тийнейджър. – Искам да кажа, беше повече от горещо. Направо страхотно. Нереално. Невероятно. – Прибра език зад стиснатите си зъби, за да спре потока от думи.
— Беше всичко, което изброи, но най-вече горещо – съгласи се тя с напевен и в същото време изпълнен със страст глас.
— За втори път не успявам да си събуя панталона. – Вдигна дънките, но не ги закопча. Дланите й бяха подпрени на вратата, сякаш все още имаше нужда от опора. Тя беше гола, а той – облечен и този контраст го възбуждаше.
Погледът му обхождаше жадно тялото, наслаждавайки се на всяка извивка. Ръката й прикри свенливо гърдите и от шията към лицето й плъзна червенина. Стори му се, че усети почти физически срама и неудобството й.
Улови двете й китки и ги вдигна високо над главата.
— Жената, която ме заплаши, че ще ми се нахвърли още в пикапа, и ми позволи да я обладая до входната й врата, внезапно се засрами?
— Тогава моментът беше такъв. А сега... – извърна лице към рамото си тя.
Нямаше нужда да го казва. Той я разбра. Не ставаше въпрос за физическата й голота, а за начина, по който се беше разголила пред него емоционално.
— Ще останеш или ще си тръгваш? – Уязвимостта в гласа й породи у него желание да я притисне към себе си. И го направи.
— Оставам, ако ме приемеш.
— Приемам те. – Лицето й светна от доверие, каквото не заслужаваше. Отпусна леко ръцете си, но не я освободи съвсем.
— Предполагам, нямаш нищо за пиене.
— Вода, чай и в хладилника бутилка вино, която един от пациентите ми подари за Коледа.
— Но си наясно, че вече е юни.
— Мислех, че виното става по-хубаво с времето. Можеш да го отвориш. Така или иначе аз никога няма да го изпия.
Той отпусна ръцете си и Монро тръгна към спалнята, възвърнала доверието си. Наистина ли го беше направил?
Хладилникът й беше пълен само наполовина. Много здравословни плодове и зеленчуци, но и остатъци от пица. Извади кана със студен чай и бутилката вино, пъхната най-отзад. Мускатово. Бутилката беше с винт. Намери чаша, сипа от виното, завъртя го няколко пъти и го помириса.
Друг спомен го върна назад във времето. Родителите му пиеха вино и танцуваха бавно в кухнята. Събуди го музиката, а може би приглушеният им смях. Тали още не беше родена, Сойер беше бебе. Майка му рядко пиеше, а мускатовото вино й беше любимо и Кейд си спомни същия сладникав мирис в дъха й, когато дойде да го приспи.
Затвори очи, отпи глътка и направи гримаса, усетил върху езика си силния, тръпчив вкус, който опари гърлото му. Беше ужасно. Изплю остатъка в мивката.
— Какво не му е наред? – Монро беше нахлузила тениската, забравена от него преди няколко вечери. Беше се изхлузила от едното й рамо и стигаше до средата на бедрата й, така че не можеше да каже със сигурност дали отдолу носи бельо или не.
— Това е най-отвратителното вино, което някога съм опитвал.
— Наистина ли? Нека опитам и аз. – Вместо да вземе чашата, обви ръка около неговата и я вдигна към устата си. Наблюдаваше я като хипнотизиран как едва навлажни устните си, след което ги облиза с език.
— На мен ми се струва съвсем нормално, но пък какво ли разбирам аз? – Закачливата й усмивка само го привлече към нея. Изкушението да опита виното от устни те й беше неустоимо.
С пръсти, все още обвити около чашата, попи лъскавите капки и нейната сладост, смесена с тази на алкохола, почти го опияни. Би могъл да изпие така цялата бутилка, след което да присъди на напитката синя лента.
Усещането за нещо студено и мокро го накара да се отдръпне. Течността се беше разляла върху ризата му, много по-приятна на аромат, отколкото на вкус.