Тя прокара длан по петното.
— Господи! Веднага трябва да свалиш това мокро нещо.
Смехът му беше съвсем спонтанен:
— Това не беше ли мъжка реплика?
През смях тя улови ръката му и го поведе към спалнята. Светлината на свещта внасяше романтична нотка в атмосферата. Ароматът, който се носеше из стаята, не беше на цветя, а деликатна комбинация от бор и морски бриз.
В предишния си живот сигурно щеше да се почувства уловен в капан или притиснат в ъгъла, но в момента не изпитваше нищо от познатото безпокойство. Този път не се поколеба дали трябва да остане. Нямаше никакво съмнение, че щеше да се събуди в леглото й.
Все още облечена с тениската му, тя се вмъкна под завивките. Проблесналата за миг белота на бикините й беше по-еротична от целия каталог на „Виктория Сикрет“. Следвайки съвета й, той се освободи от ризата и дънките и остана само по боксерки.
— Защо избяга онази нощ? – Въпросът й наруши тишината.
Кейд подпря главата си с ръка и се заигра с кичурите коса, които гъделичкаха гърдите му.
— На сутринта... – Прочисти гърлото си, сякаш все още бе под въздействието на силната емоция: – Последният човек, който е готвил за мен така, беше майка ми.
— Да не искаш да ми кажеш, че нито една от предишните ти... приятелки... – Дори произнасянето на думата й се стори болезнено: – Нито една от тях не ти е приготвяла закуска, вечеря или дори сандвич?
— Плащам на хора да ми готвят и чистят. – Това не беше отговор, а тя заслужаваше повече. – Никога не съм допускал до себе си жена достатъчно близо, за да й позволя да ми готви.
— Да не си се страхувал, че някоя от тях може да сипе в яденето отрова за мишки?
— Някои от тях сигурно са си го помисляли. – Приближи кичур коса до носа си и вдъхна аромата му.
— Вероятно Котънблум ти се струва дълбока провинция в сравнение със Сиатъл?
— В известен смисъл тук сякаш времето е спряло, но от друга страна, градът няма нищо общо с онзи от спомените ми.
— Всичко се променя. Той се разраства от двете страни на реката и за повечето от хората няма никакво значение богат ли си, или си блатен плъх. Колежът е отворен за всички надарени деца. Можеш да преместиш бизнеса си от Сиатъл в Котънблум, без да забавиш темпото.
— Това никога няма да стане, Монро. – Успя да вложи в думите си предупредителна нотка, но докато ги изричаше, усети как нещо отекваше в тях. Дълбоко в подсъзнанието му мисълта бе пуснала корени преди дни.
Всичко, за което беше работил упорито, се намираше в Сиатъл. Беше сложно. Абсолютна лудост.
И все пак онзи живот изобщо не му липсваше. Нито за секунда. Не и с Монро, напълно обсебила съзнанието му, и с брат му и сестра му, вмъкнали се обратно в тревогите му.
— Чудесно. Но трябва да изясниш отношенията си със Сойер, преди да заминеш. – Тя се обърна към него и сложи глава на рамото му. Ръката му автоматично се обви около нея и я притегли по-близо. Мисълта да я остави беше непоносима.
Монро се прозя.
Ако заспя, ще се измъкнеш ли посред нощ? Не ме оставяй да се събудя в празно легло.
— Не. Приключих с бягствата. – Нямаше да избяга отново от Котънблум, но и не беше сигурен дали може да остане. Отърсвайки се от несигурността, той намести главата й под брадичката си и се закле да бъде до нея толкова дълго, колкото беше възможно.
Светлината проблесна срещу затворените очи на Монро и тя се събуди. Примигна срещу слънчевите лъчи, които струяха през прозореца, и забеляза, че завесите бяха широко разтворени. Имаше нещо различно. Кейд.
Обърна се по гръб и прокара ръка по матрака. Чаршафите бяха събрани на места, възглавницата беше измачкана. Откъм кухнята се носеше аромат на кафе.
Нахлузи припряно потник и анцуг и се освежи в банята. Когато се появи иззад ъгъла, той се стресна и от бъркалката се разплискаха пръски тесто.
— Гледай ти! Кейд Форнет, да не би да ми приготвяш закуска? – каза тя сладко и провлачено.
— Опитвам се. Кафето е сварено.
Тя си наля чаша и го изгледа през спуснати мигли. Беше облякъл дънките и тениската си. Това намаляваше удоволствието от наблюдението й, но пък беше по-безопасно по време на готвене. Сипа тесто в тигана, цвърченето и ароматът му изпълниха тишината.
— Когато се прибирах след трета смяна, винаги правех закуска на Тали и Сойер, преди да ги кача на училищния автобус. Палачинките им бяха любими. – Гласът му избоботи между тях и малкото признание разпръсна утринната неловкост.
Монро остави кафето, прегърна го откъм гърба и притисна лице към раменете му.