Монро поклати глава и приятелката й приседна с изправен гръб на стола.
— Смяташ ли да го последваш в Сиатъл?
— Честно казано, не съм сигурна. – Тя прокара ръка през косата си. – А сега хайде да се отдадем на малко общественополезен труд. Съгласна ли си?
— Разбира се. – Регън не изглеждаше много доволна от промяната на темата, но Монро не й остави избор, като се отправи към спалнята, за да се преоблече в тениска и къси панталони.
Изнервен до краен предел, Сойер крачеше из гаража. Около него се усещаше напрежение, докато разместваше различни инструменти. Кейд се беше облегнал назад, стиснал в наранената си ръка гаечен ключ. Той чакаше.
— Съжалявам, че снощи се държах като идиот – подхвана брат му, като чукна две отвертки една в друга и се заслуша в трептящия метален звук. – След всичко, което сe случи с Регън и фестивала... А и в завода вече заговориха за съкращения.
Сойер все така упорито отбягваше погледа му. Кейд пъхна ръка в тясното пространство между маркучите и напипа болта, който му трябваше.
— Има ли опасност да останеш без работа?
— Не. Но не очаквам с нетърпение момента, в който ще започна да им раздавам заповедите за освобождаване. Повечето от тези хора живеят от заплата до аванс. Излишно е да споменавам, че са и мои избиратели.
Пръстите на Кейд изгубиха ловкостта си. Гаечният ключ се изплъзна, кокалчетата на ръката му се одраскаха в твърдия метал. Той изруга тихо.
— Дай да ти помогна. Знаеш, че съм доста сръчен. – Брат му придърпа висок стол до неговия и двамата седнаха един до друг, подменяха частите и обсъждаха механиката на двигателя, върху който работеше Кейд.
Общата тема придаваше на общуването им лекота, каквато не бяха усещали от години. Обменяха все по-смели идеи за подобряване на показателите, докато Кейд енергично нахвърляше скици и си водеше бележки.
Отдавна не беше работил с такъв хъс. Особено през последните месеци ентусиазмът му бе спаднал драстично, което обясняваше отчаяното му желание да изкачи Ел Капитан.
Сойер му помогна да затегнат болтовете и лично провери всички уплътнения. Враждебността и гневът, пламнали при завръщането на Кейд, бяха изчезнали. Върху едната му буза имаше следи от смазка, челото му се беше сбръчкало от усилието.
С годините той все повече приличаше на баща им. Същата пясъчноруса коса, кафяви очи и чувство за хумор, което можеше да избликне във всеки момент. Но напоследък рядко чуваха смеха му. Тъмни кръгове обграждаха очите му, лицето му беше постоянно напрегнато. Кейд мразеше мисълта, че причината може да е свързана с него. Да се грижи за близките си за него беше въпрос на инстинкт.
— Имам един въпрос... или по-скоро нужда от съвет – подхвана той.
Брат му се отпусна върху стола и бавно се обърна към него.
— Правилно ли чух? Очакваш съвет? От мен. Нещо като да почерпиш от мъдростта на по-малкия брат.
— Хайде да бъдем по-здравомислещи. Приеми, че в случая мъдрост означава да разширим представата си за доверие. – Кейд разклати един маркуч просто за да се занимава с нещо. – От известно време обмислям възможността да преместя бизнеса си в Котънблум.
— И защо ще го правиш? – В гласа на Сойер имаше колкото изненада, толкова и подозрения, които сякаш активизираха съмненията, кръжащи в съзнанието на Кейд.
— Смяташ, че е налудничава идея? – погледна той брат си. Сойер беше скръстил ръце пред гърдите си, а лицето му толкова напомняше това на баща им, че му беше трудно да отмести поглед.
— Не е задължително. – Прокара кокалчетата на едната ръка по долната си устна, докато го наблюдаваше изпитателно. – Заради Монро ли?
— Може би. – Неувереността в собствения му глас смути Кейд.
— Прибра се едва преди няколко седмици. Трябва да призная, че съм озадачен от готовността ти на такава драстична крачка в името на една жена.
— След всичко, което преживях с нея... – Засмя се доволно и поклати глава. – Предполагам, вече е крайно време да ти разкажа цялата история.
И наистина го направи, като спести само истинската причина, отвела Монро до реката в онази нощ. Това беше нещо, което тя трябваше да сподели.
— Уау! Нямах представа – прокара ръка през косата си Сойер.
— Най-добре беше никой да не знае. И двамата щяхме да си навлечем неприятности. – Кейд срита някакъв боклук върху прашния под. – Ти си първият, на когото го казвам.
— Благодаря за доверието. – Сойер прочисти гърлото си и гласът му не беше толкова дрезгав, когато продължи: – Няма ли да е по-лесно да я убедиш да се премести в Сиатъл при теб? Физиотерапевти се търсят навсякъде. Седалището на компанията ти е там. Видях халетата ти. На световно равнище. А с какво ще разполагаш тук? С моя гараж? – Посочи с широк жест пространството около тях. Не е нещо, което бих нарекъл лукс. Съвсем различно от всичко, с което си свикнал.