— Ще сложа временна шина на коляното ти и ще разработя няколко упражнения, с които ще се възстановиш много бързо.
— А ръката?
Протегна ръка с обърната длан и тя отново я улови между своите, изпитвайки силата на захвата.
— Ти десничар ли си?
— Да. Но за работата са ми нужни двете ръце. Сега ми е трудно дори да държа гаечен ключ.
— Все още ли се занимаваш с двигатели? Мислех, че само ги проектираш.
— Откъде знаеш?
— Тали ми каза.
— Нямах представа, че двете сте станали толкова близки. – В съзнанието му Монро стоеше встрани от семейството му и ежедневния живот. Тя беше пазителят на най-съкровените му тайни. Дали все още бе така?
— Забрави ли колко малък град е Котънблум? Хвалеше се с твоята компания и дома ти в Сиатъл.
— Хвалила се е?
Още една изненада. Отношенията със сестра му бяха охладнели, след като беше заминал. Възстановиха ги едва след като тя потисна гордостта си и го помоли да инвестира в спортната й зала. По онова време беше решил, че й подарява парите, но тя му правеше банкови преводи всеки месец на първо число.
— Много се гордее с теб. – Монро вдигна поглед от неговата длан и му отправи усмивка, която му подейства като удар в гърдите.
Отново се съсредоточи върху раната и атакува мозъка му с инструкции, които той следваше автоматично. Чертите й бяха деликатни и нежни, като на типична южна красавица, ръцете й бяха прекалено малки в сравнение с неговите, но тънките пръсти докосваха дланта му силно и уверено. Не можеше да каже много за тялото й, скрито под медицинската престилка, но изглеждаше стройна и се движеше с вродена грация, сякаш се чувства удобно в кожата си. Нищо общо с непохватното момиче с очи на уплашена сърна от спомените му.
— Трябва само да се отпусне тъканта около разреза, което ще помогне на нервите да се възстановят сами. – Тя пусна ръката му, погледна пластмасовия си спортен часовник и затвори папката.
— Да не закъсняваш за среща? – Вместо шеговито, гласът му прозвуча рязко и агресивно.
— Нещо такова. Изчакай да донеса шината. – Върна се след по-малко от две минути, нагласи я върху коляното му и провери напасването. – Можеш да се облечеш. Ще кажа на госпожа Джун да те вмести в графика за утре. Някакви възражения?
Повдигна вежди, сякаш очакваше той да й откаже. Честно казано, след скандала, който беше вдигнал в чакалнята, когато разбра какво беше замислил Сойер, Кейд изненада себе си с думите:
— Никакви.
— Много добре. Носи спортно долнище. Освен ако не предпочиташ да се разхождаш по бельо. – Намигна му, преди да изчезне през вратата.
Игривият флирт в гласа и погледа й беше прекалено интимен за обикновено познанство и със сигурност в него нямаше нищо сестринско. Всъщност цялата им среща беше наситена с напрежение и близост, каквито обикновено се опитваше да избегне. Около нея вибрираше енергия подобна на торнадо и когато вратата се хлопна, той остана сам да се бори с мислите и емоциите си.
Когато най-после се облече, записа си час и излезе, куцайки, като се опираше на бастуна, взет назаем от чичо Делмар, не видя Монро никъде. Може би имаше среща. И защо да няма – беше красива жена. Пък и защо трябваше да се интересува от личния й живот?
Тя беше частица от миналото му. Слабичко, уплашено хлапе, нуждаещо се от закрилник. Майка й обичаше да се размотава из баровете по луизианската страна на реката и той се стараеше да знае с кого се захваща за пореден път. Една дума или юмрук бяха прогонили няколко отрепки, търсещи евтино забавление. След като Сам Ландри се ожени и се премести, бдителността на Кейд отслабна. Но дори тогава всеки месец минаваше по реката, за да се увери, че Монро е в безопасност.
В натоварените и напрегнати дни от последните десетина години рядко се сещаше за нея. Беше пренесъл работната етика, създадена по необходимост в младостта му, и в живота извън Котънблум. Все пак нещо от споделените им пълнолунни нощи го връщаше насън в града по-често, отколкото можеше да преброи. И винаги се събуждаше неспокоен и обзет от копнеж, който не можеше да назове.
Изпробвайки шината на коляното си, тръгна надолу по улицата към реката, която представляваше щатска граница и на практика разделяше града. По времето на баба му и дядо му Котънблум е бил едно цяло, с добре развита училищна система и център. Неразбирателство относно риболова и правата върху реколтата беше внесло раздор в старата гвардия на градските старейшини и на отсрещната страна на реката започнали да се появяват нови квартали. Така южната част станала Котънблум Периш, Луизиана, докато северната си останала в Мисисипи.