Почувства се напълно изтощена. Напоследък не можеше да спи, но дори когато задремеше за кратко, в сънищата й се прокрадваше Кейд като момче, като мъж, като защитник и като неин любовник. Душата й се разпадаше на части, а тя не разполагаше с инструкция как да я сглоби отново.
Бръмченето на телефона я накара да се изправи с ускорен пулс. Но не беше Кейд, а майка й. Стисна зъби и прие обаждането.
— Монро? Миличка. – Думите от другия край на линията бяха заваляни.
— Пияна ли си? – Страничните шумове в слушалката потвърдиха страховете й. Майка й беше някъде навън. – Искаш да дойда да те прибера?
— Не. Имам предвид, че наистина съм малко замаяна, по... не затова ти се обаждам.
Монро стана от дивана и внезапно свободата да се отърве от всичко това и да избяга в Сиатъл, за да се търкаля в леглото на Кейд, й се стори по-разумният избор.
— Къде си?
— В „Таверната“. Сам е тук и сваля едно от твоите момичета.
— От моите момичета? – Тялото й веднага се стегна. Грабна ключовете и сe втурна през вратата.
— Красивото, с дългата черна коса. Изглежда доста млада. – Гласът на майка й премина в шепот: – Много е пияна.
Стомахът й се сви. Нима Кайла не беше научила нищо от последното си посещение в „Таверната“?
— Защо звъниш на мен? – попита тя, докато завърташе ключа в стартера. – Да не би да е направил нещо друго, освен че се е държал като глупак?
— Той е глупак. – В думите на майка й се прокрадна горчивина. – Нямам му доверие.
Дали не се досещаше? Но сега не беше време да обсъждат миналото.
— Момичето се казва Кайла. Не й позволявай да тръгне с него. Чуваш ли ме, майко?
Веднага щом получи обърканото, несвързано потвърждение, Монро прекъсна връзката и мина с бясна скорост през центъра и моста. Когато спря на паркинга, под гумите на колата й се разхвърча чакъл. Втурна се към входа и се натъкна на майка си, която я изгледа с безумен поглед.
— Вътре ли са още?
— Обърнах се с гръб към тях, за да си поръчам още едно питие, и те изчезнаха. Пуф! Няма ги.
Монро се обърна рязко и огледа паркинга за движение. Нищо. Улови ръката на майка си и я дръпна обратно към бара. Бъч, същият охранител, който беше там и последния път, протегна ръка, щом приближиха.
— Трябва да видя...
— Не, не трябва. – Въпреки че мъжът беше доста по-висок от нея, Монро му се опълчи. Очите му се разшириха, но се отдръпна, без да каже нищо повече.
Бързо прекоси задименото помещение, местейки поглед от компаниите към самотните посетители край бара. Беше делничен ден и нямаше много хора. Нито следа от Кайла или Сам.
Майка й я следваше по петите, когато се отправи към кухнята. Ако наистина си бяха тръгнали, нямаше как да разберат къде са отишли.
— Виждали ли сте...
— Излязоха през задната врата. – Готвачът кимна с глава и сложи няколко питки за хамбургери на скарата.
Обзета от ужас, заменил тревогата, Монро изскочи на страничната алея. Двама души се бореха до неизмазаната тухлена стена, само на няколко крачки от нея. Облекчението да види тъмната коса на Кайла продължи само миг. Сам беше пъхнал ръка под полата й, докато тя се опитваше да го отблъсне, повтаряйки една през друга думите „не“, „престани“ и „моля те“.
Втурна се към тях и удари мъжа по рамото. Той не пусна жертвата си, а само погледна назад със стиснати устни и кървясали очи.
— По дяволите, Сам, пусни я! – Монро сграбчи ризата му и го дръпна силно. Този път той се обърна с лице към нея. От погледа му струеше омраза и още нещо, което познаваше от сънищата си. Решимост да й причини болка.
Водеше я не страх, а хладна, овладяна ярост. Кайла нямаше никакъв шанс срещу човек като Сам. Нито физически, нито емоционално. Ако повдигнеше обвинение против него, той щеше да я унижи и да я унищожи в съда. Монро не беше слаба и не се страхуваше от него. Вече не. Поне това й беше останало от Кейд.
— Обичаш ги младички, така ли, старче? – Пристъпи към него, но не го докосна. Още не.
— Тя е поне на шестнайсет. Значи, няма нищо незаконно да се позабавляваме.
— Освен това е пияна, пък и не създава впечатлението, че го прави по собствено желание. – Изплю думите в лицето му.
— Малка кучка!
Монро застана на една ръка разстояние от него.
— Какво ще кажеш най-после да изясниш отношенията си с майка ми? Защо не й кажеш защо скъса с нея и замина?