Майка й стоеше облегната на тухлената стена, сякаш да я държи изправена, или обратното.
— Защото стана прекалено обсебваща и досадна – отговори Сам, без да откъсва очи от нея.
Тя отвърна на погледа му с не по-малко омраза.
— Една нощ, когато ти беше мъртвопияна, мамо, Сам дойде в стаята ми и се опита да се забавлява с мен.
С пламнало лице, той вдигна показалеца си към нея:
— Това е гнусна лъжа.
— Не, не е. Спомням си всичко. Ако не бях избягала, сигурно щеше да блудстваш с мен. Може би дори да ме изнасилиш.
— О, я стига! Ти го искаше. Направо ме молеше за това.
— Трябва да си луд, за да допуснеш, че едно тринайсетгодишно момиче може да иска да има нещо общо с противен, застаряващ мъж на средна възраст. – Вложи в думите си цялото презрение, което успя да изцеди от себе си.
Намерението проблесна в очите му секунда преди юмрукът да се стовари върху бузата й. Тя не направи нищо, за да го избегне. Ударът я зашемети, силата на болката я изненада. Краката й омекнаха и я предадоха. Озова се на земята, парчета чакъл се забиха в дланите й. Лицето й пулсираше в ритъма на сърцето й.
Отчиташе изминалото време по броя на вдишванията. Никой не помръдваше. Майка й стоеше със стиснати устни и пребледняло лице. Кайла се взираше в нея с огромните си, тъмни очи, изпълнени със страх, който Монро добре познаваше. Насочи цялото си внимание обратно към Сам. По лицето му бяха избили петна, ръцете му висяха отстрани, стиснати в юмруци.
Усети как в нея се надига сила, която я накара да скочи и да се хвърли напред. Завъртя се с вдигнат крак и го ритна, влагайки в удара всичката си сила. Токът на обувката й се вряза в подпухналата плът на лицето му и той падна.
Ами ако е имало и други момичета? Вината и отговорността й тежаха както никога досега. Ужасяващи сцени се завъртяха в съзнанието й като на лента. Надвеси се над него, докато той се търкаляше на земята, притиснал ръка към устата си.
Срита го силно в ребрата. Два пъти. Нещо, с което да я запомни. Мъжът се свиваше като червей в опита си да се защити. Ако беше по-добър човек, сигурно нямаше да изпитва такова задоволство от превъзходството си. Но да го гледа как се гърчи от болка й доставяше удоволствие.
Отстъпи назад и извади телефона от задния си джоб. Дисплеят му беше спукан. Майка й все още стоеше облегната на стената до Кайла.
— Трябва ми телефонът ти.
— Миличка... Той докоснали те? – Майка й вдигна ръка и прокара пръсти по линията на челюстта й. Не питаше за тази нощ, а за другата, преди много години.
— Щеше.
— Трябвало е да те защитя, но бях абсолютно негодна, нали? – Направи кратка пауза. – Аз съм алкохоличка.
Признаваше го за първи път. Монро не беше сигурна дали бликналите от очите й сълзи се дължаха на облекчението, че най-после бяха стигнали до повратната точка, или на болката в лицето й.
— Да – каза тя и издиша.
Майка й кимна, отклони поглед и й подаде телефона си.
Монро набра номера на полицията и обясни накратко ситуацията.
— Глория, ще се погрижиш ли да изпратят Уейн?
Измина само минута, преди сирените да раздерат нощната тишина. Подтикнат от неприятния звук, Сам се насили да приседне. Монро се върна в полезрението му и със задоволство забеляза обезумялото му от страх изражение.
— Стой мирно, ако не искаш да смачкам и топките ти. – Сложи крак върху бедрото му, недалеч от набелязаната цел. Мъжът застина неподвижно.
Подрънкване на метал я накара да вдигне поглед. Уейн и един от заместниците му тичаха към тях.
— Какво се е случило, за бога? – Гласът на полицая отекна в тухления зид.
Приближи се направо към нея, улови я за ръцете и я облегна на стената до майка й. Сега, когато имаше подкрепа, болката в лицето й се усили, в слепоочието й се появи тъпо пулсиране. Стомахът й се сви болезнено и трябваше да преглътне няколко пъти, за да не повърне.
Заместник-шерифът сe беше отпуснал на пети и говореше със Сам. Онзи щеше да излъже. Трябваше да се намеси. И бавно, колебливо разказа цялата история. В един момент Кайла улови едната й ръка, докато майка й стискаше другата и тя черпеше сили от двете жени. Те потвърждаваха думите й с накъсани възклицания.
— Ще подадете ли жалба? – попита Уейн.
Монро не удостои Сам дори с поглед.
— Да, дявол да го вземе. По всички възможни обвинения, които законът позволява.
Със сигурност не си беше въобразила задоволството, което проблесна в очите на Уейн.
— Дадено. – Той подвикна през рамо: – Сложи белезниците на господин Ландри и го качи отзад в патрулната кола. Не забравяй да му прочетеш правата. – После се обърна към нея и продължи: – Ще извикам линейка.