— Добре съм – увери го тя. Отдръпна се от стената, но лек световъртеж я накара да се облегне на Кайла.
— Лицето ти вече започва да се подува, а може да имаш и мозъчно сътресение. Впрочем... – Полицаят се намръщи и сведе поглед. – Имаме нужда от снимков материал като доказателство. Неопровержимо. Ландри ще наеме най-добрия адвокат в града. Най-вероятно стария Таруотър, а той е истински звяр в съдебната зала.
— Да, разбира се. Доказателства.
Майка й и Кайла я поведоха обратно към паркинга на бара.
— Благодаря ти, Монро. – Шепотът на момичето едва достигна до съзнанието й през пулсиращата болка.
Не искаше Кайла да обвинява себе си. Този инцидент в никакъв случай не трябваше да помрачи живота й в бъдеще. Главоболието й попречи да изрече думите и когато линейката пристигна, тя с благодарност се предаде на грижите на парамедиците и остави другите да говорят вместо нея.
Майка й седна до нея и сложи ръка върху нейните. Монро се чувстваше все по-сънена. Преди да се унесе напълно, произнесе една-единствена дума:
— Кейд.
Кейд насочи наетия „Мерцедес“ към отбивката за Котънблум Периш. Беше решил да се прибере у дома със стил. Последен ден сред лукс, преди да се върне завинаги към стария пикап на баща си. Тревогата му нарастваше с всеки километър. Монро не беше отговорила на нито едно от обажданията му. Или беше оставила някъде телефона си, или не искаше да разговаря с него. Не смееше да допусне друга възможност. Собственият му апарат забръмча и той се напрегна, докато видя на дисплея името на Сойер.
— Няма да повярваш... – подхвана той, но брат му го прекъсна нетърпеливо:
— Трябва да се върнеш у дома. Веднага! – От резкия тон устата му пресъхна и ръцете му стиснаха волана. В съзнанието му възкръсна споменът за полицаи, застанали пред вратата, за да им съобщят за злополуката с родителите им.
— Какво се е случило? – Гласът му отекна в тясното купе на колата.
— Монро и Сам Ландри са се спречкали пред „Таверната“. Той я е ударил. В момента тя е в болница и й правят рентгенова снимка. Има съмнение за фрактура на скулата и мозъчно сътресение. Ще я задържат под лекарско наблюдение.
Гняв, какъвто никога не беше изпитвал, се надигна у него по време на кратката пауза.
— Питала е за теб.
Кракът му натисна педала на газта до пода.
— Ще откъсна ръцете на Сам и ще ги натикам в гърлото му!
Смехът на Сойер беше наситен с черен хумор:
— Няма нужда. Тя добре го е подредила. В момента лекува счупена челюст и няколко пукнати ребра. След това ще отиде в затвора. Монро е категорична, че ще повдигне обвинение.
Ако не беше заминал, сега тя нямаше да е в болницата. Каквото и да се случеше, щеше да е до нея и нямаше да й се наложи да се справя сама. Сълзи опариха очите му и трябваше да си поеме дълбоко дъх, за да ги преглътне.
— Вече пътувам нататък. – Прекъсна връзката и се възползва от пълния капацитет и възможности на двигателя на мерцедеса. Спря на паркинга на болницата за време, с което и Марио Андрети* би могъл да се гордее. Воден от отчаяна нужда да види Монро, той се втурна към портала, изнервен до краен предел от бавните автоматични врати.
[* Марио Габриеле Андрети – бивш пилот от Формула 1. – Б. пр.]
Група хора в единия ъгъл привлече погледа му. Сойер беше прегърнал Тали. Регън Ловел крачеше покрай тях. Кайла и две други момичета от групата на Монро седяха на столове с винилови седалки.
— Къде е тя? Трябва веднага да отида при нея. – Гласът му проряза тежката тишина в помещението и всички сe обърнаха към него.
Сойер разтърси глава, сякаш не можеше да повярва на очите си.
— Ти да не би да се телепортира?
— Ще обясня всичко по-късно. – Кейд привлече брат си и сестра си в прегръдка. – Ще ме заведете ли при нея?
— Пускат само членове на семейството – обясни Сойер. – В момента там е майка й.
— Аз ще го уредя. – Регън се приближи до сестрата на регистратурата. Кейд я последва и стана свидетел на джедайските трикове, с които тя успя да омагьоса жената. Всичките й възражения се оказаха безполезни и само след три минути тежките блиндирани врати се отвориха пред него.
Уейн Пиърсън и полицейски началник Томасън стояха до вратата на стаята на Монро, отпиваха горещо кафе и разговаряха тихо. Чувството на неудобство от предишните му стълкновения с шерифа накара Кейд да забави крачка.
Пръв го забеляза Уейн:
— Кейд Форнет. Гледай ти. А пък аз реших, че си заминал завинаги.
Вероятно така мислеше и Монро, а Томасън на това се беше надявал.
— Не. Просто отидох да си уредя нещата. Прибирам се у дома. Трябва да я видя. – Шерифът повдигна вежди, но се въздържа от коментар. Уейн посочи към вратата. Кейд сe поколеба и се обърна към двамата мъже: – Направих някои проучвания за живота на Сам Лапдри в Джорджия. Ще се погрижа да получите копие от досието му.