Полицаите си размениха многозначителни погледи, после заговори Томасън:
— Това би било огромна помощ. Той вече е наел Таруотър да го защитава. – Забелязал, че се готви да тръгне, шерифът подвикна: – Хей, Форнет!
С ръка върху дръжката на вратата, Кейд погледна през рамо.
— Майка ти щеше да се гордее с теб.
Той кимна в отговор и отново се обърна към вратата. Още една част от миналото му зае мястото си. Беше дошло време да се погрижи за бъдещето. Майката на Монро се изправи неуверено, но той я удостои само с бегъл поглед.
Звуковият сигнал от монитора за проследяване на сърдечната дейност показваше стабилен, успокояващ ритъм. Виолетовата подутина върху бузата на Монро се открояваше ярко върху бледата кожа. Русата коса се стелеше по възглавницата, завивката беше пъхната под мишниците. Абокатьт беше поставен на лявата й ръка, затова се приближи отдясно и вплете пръсти в нейните. Усети студенината й.
— Рентгеновите снимки не установиха фрактура. – Шепотът на майка й прозвуча високо и дразнещо. – Има само натъртване и леко мозъчно сътресение. Ще ви оставя сами.
Той чу вратата да се отваря и затваря. Без да пусне ръката й, придърпа един стол. Притисна устни към хладната кожа и изрече пламенна молитва, въпреки че се беше отказал от религията в деня, в който погреба родителите си.
— Кейд? – Гласът й беше дрезгав и пълен с изумление. – Господи, колко време съм била в безсъзнание?
Тихият му смях прогони по-голямата част от тревогата му. Звучеше като неговата Монро.
— Не много. Пътувах насам, когато Сойер ми се обади. Вече бях прекосил щатската граница, за да се прибера у дома при теб.
— У дома при мен? – Сините очи го обгърнаха с топлина. Искаше му се да я прегърне и никога повече да не я пусне.
— Бях такъв глупак.
— Чучело? – Тя изкриви устни в намек за усмивка.
— Не, не ме улеснявай. Ти заслужаваш да го чуеш. – Той преглътна. Освен жалкия, непохватен опит по-рано, никога не беше казвал на жена, че я обича. И никога не беше обичал. Не и по този първичен, проникващ до костите му начин, но който обичаше Монро, но му липсваше способността да изразява чувствата си. Все пак опита: – Нищо не е по-важно от теб. Нищо. Нито парите, нито компанията ми, нито изкачването на скали или призрачният живот, който водех доскоро.
Преоткритата връзка с града, със семейството му и най-вече с Монро го накара да осъзнае огромната празнина в душата му, която не можеше да бъде запълнена с материални неща и екстремни преживявания. Можеше да я затвори единствено любовта – силна и безкористна.
— Обичам те, Монро. Можеш ли да ми простиш? – Отново притисна устни към ръката й, обзет от нужда да усеща топлината на кожата й по всички възможни начини. – Господи, толкова ми липсваше.
Тя не отговори веднага, но и не издърпа пръстите си. Кейд ценеше всяка победа, независимо колко незначителна беше.
— Нямаше те само три дни.
— Три дни и четиринайсет часа. И през цялото време се чувствах ужасно. Казах на Ричард, че се установявам тук. Предложих му или да закрием компанията, или да я преместим в Котънблум.
— И как го прие той?
Кейд изкриви лице в иронична усмивка:
— Вече беше подготвил договорите за разкриване на отдел за научни изследвания и технологично развитие в Котънблум. В Сиатъл ще остане само един офис. Очевидно не е много запален по нашите лета и дивата природа.
Монро се опита да се усмихне и докосна бузата си. Покровителствен инстинкт, гняв и чувството, че я е предал, се бореха за надмощие в него.
— Толкова съжалявам, че не бях тук. Имах намерение да го пребия, но разбрах, че ти вече си го свършила вместо мен. Бих направил всичко, за да ти спестя този удар.
Сега тя освободи ръката си, но само за да го улови за китката и да го привлече по-близо. Той се изправи и сложи внимателно дланите си върху раменете й. Докато я целуваше по челото, тя прошепна:
— Аз не се страхувах от него, Кейд. Всъщност... исках да ме удари.
Той се отдръпна рязко и я погледна, сякаш му говореше безсмислици.
— Предизвиках го да ме удари. Нарекох го противно старче. Изсмях се в лицето му. – В гърлото й се надигна неистов смях, но успя да го потисне. Кейд можеше да повика лекар. Или психиатър.
— Защо, за бога, си искала да те удари?
— Защото Кайла не е достатъчно силна да се изправи в съда срещу него. Това щеше да я пречупи. Да съсипе живота й. Оставих се да ме удари, за да мога да повдигна обвинение.