— Регън? Какво има? Добре ли си?
— Беседката гори! – От притеснение гласът на приятелката й бе изтънял и преминаваше във фалцет. Около нея се чуваха викове и вой на сирени.
Сънливостта забавяше мисловния процес на Монро. Кейд отговори на позвъняването с ръмжене:
— Какво?
— Имаш ли нужда от мен? – питаше тя Регън.
— Бил е Сойер, Монро. Няма кой друг.
— Не мога да повярвам...
— О, господи, той е тук! – Връзката прекъсна. Монро изпусна телефона и се обърна към Кейд.
— Слушай, не прави глупости. След малко идвам. – Той вече беше станал от леглото. – Най-добре веднага да отидем при тях.
Облякоха се мълчаливо и десет минути по-късно вече бяха в общата зона край реката. Червените светлини на пожарните коли създаваха неприятно, зловещо усещане. Огънят беше потушен, от беседката се издигаше стълб черен пушек, тревата наоколо беше обгоряла.
Регън и Сойер водеха разгорещен разговор с Томасън. Шерифът местеше поглед от единия към другия като зрител на тенис мач. Кейд улови ръката на Монро, докато бързо приближаваха към триото.
Тя я стисна и се облегна на него. Те бяха единни. Немислимо беше да вземат страна. Регън бе само по потник и пижамени шорти, с чехли на краката. Ореолът на праведен гняв, излъчващ се от нея като енергийни импулси, угаси усмивката на Монро. Независимо как беше облечена, Регън Ловел си оставаше сила, с която всеки бе принуден да се съобразява.
Щом я забеляза, приятелката й размаха ръце като обезумяла маймуна.
— Виж какво е направил. От всичко, което си ми причинил, Сойер Форнет, това е най-ниският, най-мерзкият ти номер. Да не говорим, че е незаконно. Нали е престъпление, Кийт?
— Ами, чисто технически, да, но ние не...
— Сега обувката е на другия крак, нали, Златно момче, и искрено се надявам да е поне с три номера по-малка. Ще се постарая да те арестуват и да те изпратят да прекараш остатъка от нощта в затвора в една килия с човек на име Бъба, който добре ще се погрижи за теб. И не се съмнявай, че ще го направя. – Тя насочи пръст към него, сякаш искаше да го прободе.
— Колко пъти да ти повтарям, че нямам нищо общо с това? – Сойер прокара ръка по бездруго разрошената си коса, от което русите кичури щръкнаха още повече. Не изглеждаше по-представителен от Регън. Носеше памучно долнище на пижама с пришити емблеми на Луизианския университет и тениска с надпис Марди Гра* от годината на дипломирането му, която му беше доста отесняла.
[*Празник, който ознаменува началото на Великия пост в католическата традиция; последен ден от карнавалните тържества. – Б. р.]
— А как разбра тогава? А? – Регън вирна брадичка и за по-голяма убедителност сложи ръце на кръста.
Сойер сведе поглед. Не само че не си беше направила труда да обуе нормални обувки, но бе пропуснала да си сложи и сутиен.
— По същия начин като теб. Шериф Томасън ми звънна. – Той посочи към полицая, който си водеше бележки в малък тефтер.
— Защо му се обади?
Тя се обърна към Кийт и отново насочи показалец към Сойер.
Мъжът отстъпи крачка назад.
— Виж, Регън, миличка...
— Изобщо не съм миличка, Кийт Томасън. Питам в качеството си на кмет на Котънблум. Защо му се обади?
— Такава е обичайната ми практика, когато се случи нещо сериозно, което може да засегне града от двете страни на реката. Уведомих също и Уейн. Обикновена вежливост. Ако действително има подпалвач и той е избягал...
— Не, не е избягал, а стои пред теб. – Подсили ефекта от последните си думи, като размаха пръст към Сойер.
— Той спеше дълбоко, когато му позвъних. – Кийт махна с ръка към него, сякаш да я прикани да го огледа по-добре. Сойер стоеше със скръстени ръце и полуусмивка на лицето.
— Може да се е преструвал. А косата му винаги е изглеждала нелепо. Имам предвид... – Регън пристъпи напред и приглади с пръсти щръкналите кичури. Сойер не помръдна, само отпусна стиснатите юмруци от двете си страни. Тя застина за момент, отдръпна се бързо и скри ръце зад гърба си. – Ето, оправих я. – Гласът й изгуби голяма част от язвителността си.
Монро и Кейд си размениха многозначителни погледи. Без да пуска ръката й, той пристъпи напред. Тонът му беше нисък и заповеднически. Тя предположи, че го беше усъвършенствал в залата за преговори.
— Има ли доказателства, насочващи подозрението към Сойер?
Кийт поклати глава:
— Никакви.
— Освен мотив – намеси се Регън.
Кейд я стрелна с поглед:
— Много неубедителен. Подпалването на беседката ще те накара ли да се откажеш от фестивала?
— Не, по дяволите!
Сойер отново скръсти ръце пред гърдите си и ръкавите на прекалено тясната тениска се опънаха върху напрегнатите му мускули.