— Не мислиш ли, че съм наясно колко твърдоглава и упорита можеш да бъдеш? Това само ще те амбицира да направиш вашия празник още по-голям, нали? – подхвърли той.
— Можеш да се обзаложиш, че ще стане точно така – изстреля в отговор Регън.
— Е, ти току-що разби на пух и прах мотива ми. Той се обърна отново към Кийт: – Открихте ли изобщо някакви улики?
— Все още не. Но веднага щом изгрее слънцето, ще извикам тук началника на пожарната. Може би тогава ще открием нещо. – По изражението му обаче личеше, че не вярва в подобен късмет. – Естествено, по това време на нощта не можем да очакваме да има свидетели.
— Вие огледахте ли добре всичко наоколо? В случай че има подпалвач, който е успял да избяга? – Регън изгледа Сойер с присвити очи, очевидно не напълно убедена в невинността му.
— Разбира се. Освен това ще осигурим и допълнителни патрули. Уейн ще направи същото от вашата страна на реката, Сойер. Наистина тази вечер никой от вас не може да направи нищо повече.
Регън се отдалечи и се загледа в гъстите талази пушек с отпуснати ръце. Монро срещна погледа на Кейд и кимна с глава. Той стисна ръката й и тръгна към брат си.
Монро прегърна приятелката си.
— Добре ли си?
Регън хвърли поглед през рамо:
— Не мислиш, че Сойер има нещо общо е това, нали?
— Не, не мисля.
— Само защото брат му ти е промил мозъка с неговия да не казвам какво? Или наистина го вярваш?
— Убедена съм.
— Но тогава кой го е направил и защо?
И двете части на града бяха притихнали в очакване.
— Може да са били тийнейджъри. Една шега, която е отишла твърде далече. Кой е подал сигнала?
— Уейн е забелязал пушека от другия бряг на реката и се е обадил на пожарната. Поради тази причина не е останало нищо за спасяване. Някой определено не ме харесва. Или пък не му допада това, което се опитвам да направя.
— Какво говориш? Ти си най-добрият кмет, който Котънблум е избирал някога. Погледни само как преобрази центъра. – Монро махна с ръка към редицата магазини. Само допреди няколко години собствениците им изнасяха бизнеса си в моловете близо до университета или в по-големите градове. Без новаторските, дръзки планове на Регън сега витрините им щяха да са празни.
— В писмото се казваше да отменя фестивала. В противен случай...
С всичко случващо се Регън напълно бе забравила писмото.
— Иначе какво?
— Не уточняваше. Вероятно на онзи, който го е изпратил, му е омръзнало да изрязва букви и да ги лепи.
— Подозираш ли някого?
— Не си идвала скоро на заседанията на Градския съвет, нали? Няколко фирми, като „Юрганските пчели“ или железарията на Макгри, са доста засегнати от увеличените данъци. Икономическият бум на града не им е в услуга.
— Сериозно се съмнявам, че госпожица Марта е дошла тук през нощта с туба бензин и кибрит.
Мисълта, че дребната петдесетгодишна стара мома с посивяла коса може да е тайнствената подпалвачка, ги накара да се разсмеят, от което настроението значително се повиши. Регън разпери ръце и вдигна единия си крак във въздуха.
— Колко ли нелепо съм изглеждала, когато се нахвърлих върху Сойер, обута с домашни чехли?
Монро я поведе към улицата, където приятелката й беше оставила червения си „Фолксваген“ ван с отворена врата и мъждукаща лампа в купето.
— Няма да те лъжа. Дяволски смешно. Но мога да се закълна, че той повече се заглеждаше в гърдите ти.
— Не е вярно. Този човек не може да ме понася. – Регън придърпа потника си и по светлата й кожа плъзна руменина. Гласът й беше по-скоро приглушен, отколкото уверен.
— Само докладвам какво съм забелязала, мадам.
Регън се настани зад волана с единия пухкав чехъл в колата, а другият все още отвън. Обърна се и улови ръката на приятелката си:
— Знам, че лоялността ти напоследък се дели надве, но все пак ти благодаря, че заставаш зад гърба ми.
Монро се наведе и я прегърна силно. Откакто най-после й се беше доверила, двете бяха станали по-близки от всякога.
— Винаги, Регън.
Отдръпна се и остана загледана, докато задните светлини изчезнаха в тъмнината. С ръце в джобовете се върна към мястото, където Кейд и Сойер разговаряха, доближили глави, и разликата в цвета на косите им се открояваше по-ясно на изкуствените отблясъци от светлините на пожарната кола. Но телата им бяха направени по един калъп.
Монро обви ръка около дланта на Кейд.
— Всичко наред ли е?
— Здрасти, скъпа. – Кейд я прегърна през раменете, притегли я към себе си и въздъхна, сякаш липсващата му част най-после се беше върнала на мястото си.
Тя допря все още наболяващата я страна до гърдите му и си пое дълбоко въздух. Можеше да подуши миризмата на секса, който бяха правили малко по-рано – бавен, чувствен, изумително утоляващ.