Практиката на Монро беше в стария град, населен от лекари, адвокати и учители. Неговият дом се намираше в другия, в който живееха предимно хора от средната класа, заводски работници, механици и рибари.
Освен железния мост с две платна за автомобили, след последното му завръщане бяха построили и дървен мост за пешеходци. Черни графити загрозяваха едната страна, докато бреговете откъм Луизиана приличаха на истинска цветна градина. Душата му се напълни. Майка му обожаваше цветята. Колкото по-диви, толкова по-добре. Предният им двор представляваше истински хаос от цветове.
Закуца по моста. Бистра и бърза, реката криволичеше през града, после завиваше на югозапад към Котънблум Периш и в крайна сметка се вливаше в река Мисисипи.
В подредените в редица, обърнати към водата тухлени магазини в луизианската част се предлагаха запазени дрехи втора употреба, докато тези от другата страна бяха специализирани бутици от висок клас. И двете крайбрежни улици носеха името Ривър Стрийт, което докарваше пощальоните до лудост. Миризмата, идваща откъм заведението на Руфъс, накара стомахът му да се свие. Беше вечерял в петзвездни ресторанти из цялата страна, но нито един готвач не можеше дори да наподоби специалитетите от пушено месо на Руфъс.
Спортната зала на Тали се намираше в пресечка на Ривър Стрийт, перпендикулярна на реката. Сестра му бе започнала с традиционна аеробика и силови тренировки, но през последната година беше разширила дейността с бойни изкуства и самоотбрана, закупувайки още две помещения, и бе дала силен тласък на икономическото развитие на луизианската част на града. Тали беше отклонила предложението на Кейд за финансова помощ и само след година щеше да изплати изцяло задълженията си към него. Не само тя се хвалеше с него, той също бе горд с нея, въпреки че все още не беше имал възможност да й го каже.
Вече съжаляваше, че проклетата гордост не му позволи да изпрати на Сойер съобщение да дойде да го вземе. Стомахът му отново се сви, но този път не от глад. Сградите преграждаха пътя на лекия, забързан бриз и въздухът беше застоял и наситен с влага.
Жена на средна възраст в плътно прилепнал клин отвори вратата на залата. Посрещна го шумното бръмчене на климатичната система. Той подпря хълбок на рецепцията и прехвърли тежестта на тялото си върху здравия крак.
Зад плота Тали остави документите, които подреждаше.
— Здравата си се задъхал. Ела да седнеш, преди да си припаднал.
Той не възрази. Отпусна се върху метален сгъваем стол, протегна крака си напред и започна да масажира коляното.
Стиснала устни, сестра му се настани до него.
— Ти сериозно ли извървя целия път дотук пеша? Сойер ще побеснее, когато отиде да те вземе и разбере, че си си тръгнал.
— Какво ще кажеш да му изпратиш съобщение вместо мен? Ти можеш да ме закараш обратно, нали?
— Да не би да се страхуваш от Сойер, батко? – Лицето й придоби познатото закачливо изражение и напрежението в раменете му изчезна.
Кейд изсумтя презрително:
— Моля те! Вече от нищо не се страхувам. Но двамата с него се държахме като наежени петли.
Тя удари леко рамото си в неговото.
— Ще става все по-лесно. Да ти донеса ли нещо за пиене?
— Бих убил за едно уиски.
— Мога да ти предложа кока-кола.
— Джак с кока-кола?
— Само кола, алкохолик такъв! – Тали се отдалечи, очевидно да му донесе чисто безалкохолно.
Курсът по самоотбрана вече беше започнал. Група млади момичета се бяха събрали в далечния край на залата.
Полукръгът се разтвори и в центъра му се появи жена в къси черни шорти и плътно прилепнал червен потник с кръстосани презрамки на гърба. Дългата й руса плитка се разлюля, когато пристъпи напред и заби коляно в слабините на гумения манекен. С бавно движение удари носа му с опакото на ръката. После, с ускорено темпо, представи комбинация от няколко последователни движения. След последния удар главата на манекена се удари в земята и отскочи няколко пъти, което накара момичетата да се разкикотят.
Тали се върна, седна на стола до него и му подаде кутийка кока-кола. Той я пое с лявата си ръка и усети облекчението, което леденият метал донесе на пламналите му нерви. Погледът му не се откъсваше от жената на тепиха.
Тя изглеждаше като модел от фитнес списание. Имаше лек тен и дълги крака и ръце. Движенията й наподобяваха по-скоро танц, отколкото бойна схватка. Наведе се да нагласи главата на манекена и дупето й се озова високо във въздуха. Кейд преглътна с ясното съзнание, че ако някой решеше да го нарисува като анимационен герой, щеше да го изобрази с комично изхвръкнали очи.
Когато жената се обърна, му беше нужно да премигне няколко пъти, за да фокусира поглед върху лицето й. Запотената кутия се изплъзна от пръстите му и голяма част от колата се изсипа в скута му, преди да успее да я изправи. Погледите им се срещнаха за момент и без да откъсва очи от нея, той попита: