Може би тя щеше да разбере срама, който продължаваше да го гнети. И се надяваше да му прости. Щеше да й разкаже всичко, но не сега, не и в претъпканата спортна зала. Очевидно се редуваха в избягването на неудобни теми.
— Защо Сойер е толкова нервен и напрегнат? Да не би да има проблеми в завода? Или се дължи на отговорността му като общински съветник?
— Всичко е заради фестивала.
— Какъв фестивал? Беше мълчалив и раздразнителен през целия полет от Сиатъл дотук. Мислех, че е ядосан на мен, но го чух да говори с някого по телефона за Регън Ловел. При това неособено любезно.
— О, сърдит ти е, но ти си малка част от тревогите му. Миналата година Регън Ловел се кандидатира и беше избрана за кмет на Котънблум, Мисисипи.
Кейд подсвирна тихо. Нищо чудно, че брат му се държеше така, сякаш четиримата конници на Апокалипсиса* бяха по петите му. Сойер имаше тайна връзка в гимназията с кралицата на красотата на Мисисипи. Родителите й смятаха семейство Форнет за най-низш вид блатни плъхове – бедни сираци без връзки. Чичо им Делмар със сигурност не отговаряше на изискванията им.
[*Четиримата конници на Апокалипсиса са описани в последната книга на Новия завет, наречена „Откровение на свети Йоан Богослов“, и се смятат за предвестници на Страшния съд. – Б. пр.]
Сойер постоянно взимаше пикапа или лодката на брат си, за да ходи до дома на Регън на брега на реката. Кейд смяташе, че тя задоволява жаждата си за приключения, като ходеше скришно с брат му. Скоро след като Сойер замина за Луизианския щатски университет*, а Регън се отправи към този в Мисисипи**, двамата се разделиха. Кейд тайно се радваше, че връзката им приключи. На някои неща не им беше писано да са трайни, а техните отношения бяха обречени от самото начало.
[*Държавно висше училище, основано през 1853 година в Батън Руж, Луизиана. – Б. пр.]
[**Държавен университет, основан в Оксфорд, Мисисипи, през 1844 година. – Б. пр.]
С неестествено извито тяло и вирнато дупе, Монро показваше на момичетата някакви йога упражнения. Той се размърда неловко на стола и отпи от колата, за да навлажни пресъхналата си уста.
Гласът на Тали стигаше до него като през мъгла:
— Говори се, че от „Сърцето на Дикси“*** предлагат разпространение на списание и специален фонд по мащабен граждански проект за най-добър фестивал в малък град в южните щати. Сойер се запали по идеята за квартално уикенд празненство, а конкурсът беше причина да се задейства. Регън направи същото. Случайно или не, хората от сериала наляха допълнително масло в огъня, като настояха фестивалите в Луизиана и Мисисипи да се проведат по едно и също време.
[***Американски комедийно-драматичен сериал, излъчван от 2011 до 2015 година. – Б. Пр.]
Безпощадните условия изобщо не го изненадаха. Това си беше бизнес, а съперничеството щеше да се превърне в чудесен материал.
— О, моля те! Напълно умишлено е. Историята на градовете ни не е тайна.
— И сега Сойер подготвя фестивал на раците, а Регън е замислила да направи фестивал на доматите, като и двата ще се проведат в Деня на труда. Напрежението и от двете страни е огромно. Госпожица Ефи твърди, че не е виждала подобно нещо от времето, когато градовете са се разделили.
— Госпожица Ефи?
— Съседката ми. Тя е член на „Юрганските пчели“.
„Юрганските пчели“ обединяваше кръг от дами от двете страни на реката и магазин на Ривър Стрийт откъм Мисисипи. Жените се събираха откакто Кейд се помнеше, за да шият юргани за всички нуждаещи се, но преди всичко – да поклюкарстват.
— Както можеш да си представиш, хората взимат страна по-бързо, отколкото бълхите напускат задника на давещо се куче, та Сойер и Регън се озоваха в центъра на вечната битка между доброто и злото. – Това беше Тали, която помнеше – хаплива и непочтителна.
— Не съм сигурен, че Регън е олицетворение на злото в тази история. По-скоро е богато, разглезено момиче, което иска чуждата играчка.
— Ти пък откъде знаеш? От много време не си се връщал тук. Може да е сключила сделка с дявола и прокълнатата му рогата свита.
Горчивината в гласа й го накара най-после да отмести поглед от Монро. Сестра му си играеше с дългата си тъмна коса, вързана на конска опашка.
Преглътна желанието да се оправдае и попита:
— Кой засади цветята на брега?
— Сойер. Направо е обсебен от тях. Превръща се в сприхав старец, ако хване случаен минувач да ги тъпче или, не дай боже, да откъсне дори едно.
Задави го вълна от емоции и думите му прозвучаха като едва доловим шепот: