Допреди един ден – по дяволите, допреди два часа щеше да е права по всички обвинения, но сега, правилно или погрешно, логично или не, най-много искаше едно нещо – нея.
Притисната между мускулестото му тяло и лятната жега, Монро се чувстваше като на повърхността на слънцето. Брадата му гъделичкаше лицето й и преди да успее да овладее тялото си, тя се сгуши в него. Той ухаеше невероятно, на подправки и на нещо типично мъжко. Тя сигурно вонеше на болница и пот след дългия работен ден.
Отдръпна се от него, оправи блузата си и прокара длан през челото си. Настани се зад волана и включи двигателя, докато климатикът продължаваше да работи с всичка сила, нагласен по време на краткото й пътуване от клиниката до фитнеса.
Домът на Сойер Форнет беше на десетина минути път. Той можеше да си купи доста по-голяма и по-хубава къща в другата част, откъм Мисисипи. Вместо това беше избрал стара традиционна селска къща, заобиколена с веранда от всички страни. Беше отдалечена, построена в средата на най-малко сто акра площ. Сойер поддържаше земята около къщата чиста, но бе оставил останалата част от имота да запустява.
Монро стискаше силно волана и не откъсваше очи от пътя, но усещаше неестествено ясно присъствието на мъжа, който седеше на няколко сантиметра от нея. Кейд мълчеше, което я накара да се откаже от опитите да измисли нещо, което няма да прозвучи глупаво.
Намали веднага щом колата започна да се друса по непавираната алея към къщата на Сойер и го погледна, но той изглеждаше по-скоро замислен, отколкото измъчван от болка, и потупваше с показалец дръжката на бастуна.
— Тали каза, че имаш два черни колана и преподаваш самоотбрана. – Гласът му беше тих, но успя да надвие бръмченето на климатика.
Тя прие думите му като въпрос.
— Предлагам безплатни курсове на момичетата от гимназията. Тали ми позволи да използвам залата, без да плащам наем. Повечето от тях нямат пари, за да се запишат.
— Много благородно от твоя страна.
— Не искам тези деца да се страхуват. Не само от непознати, а и от момчетата – мъжете – в живота им. Мисисипи и Луизиана са на челно място в класациите за престъпления срещу жени в Америка. Най-вече от страна на гаджетата и съпрузите им.
Настъпи кратко мълчание. Тя се обърна към него и видя, че се беше вторачил в нея.
— Да не би да го правиш заради случилото се през онази нощ? – попита я накрая.
Тя се обърна и се загледа в къщата на Сойер в далечината. Спомените се втурнаха обратно заедно със съмненията, които влачеше като окови през целия си живот. Сърцето й се преобърна. Кейд беше единственият човек, който бе в състояние да отдели истината от въображаемото. Но десет години бяха много време. И двамата се бяха променили.
— Учудена съм, че го помниш.
— Защо да не го помня?
Колата спря. Червеникавосив пикап беше паркиран под една върба встрани от къщата. Калниците му бяха намазани с камуфлажна боя. Високи треви растяха около спадналите гуми. Ръжда разяждаше капака на багажника и почти закриваше надписа „Додж“, птица си беше свила гнездо в процепа между кабината и каросерията. Изоставеният камион придаваше на пейзажа някаква особена меланхоличност.
— Аз бях малка, а ти... ти изглеждаше толкова по-голям и по-мъдър.
— Е, за по-мъдър не съм сигурен.
— Не се сбогува с мен. – Нямаше намерение да изрече думите на глас, още по-малко с такава жар.
— Моля?
Студенината в гласа му съперничеше на хладния повей от климатика. Тя си помисли, че може би е добре да отстъпи, да смекчи със смях странното обвинение, но щом погледът й срещна неговия, нямаше връщане назад. От малка се беше научила да отстоява мнението си и да се защитава. Макар да се държеше ведро и любезно с всички, не се доверяваше на никого. Това правеше създаването на близки приятелства трудно, а връзките – невъзможни.
Но с Кейд нямаше никакви задръжки. Такива им бяха отношенията от самото начало. Стар навик, на който никога не измени.
— Напусна града, без да ми кажеш. Без да се сбогуваш. Искам да знам защо.
— Беше сложно. – Той отмести поглед и го сведе към ръката, стиснала дръжката на бастуна. – Ти беше добро хлапе, попаднало в неприятна ситуация. Също като Тали и Сойер.
— Това не важи ли и за теб?
Кейд се обърна към нея, подпря едната си ръка на контролното табло, а другата – на облегалката и навлезе в пространството й. Тя не се отдръпна. Настойчивостта му накара сърцето й да препуска в галоп, но не се уплаши. Може би беше само ехо от миналото, но той я караше да се чувства в безопасност, дори когато трябваше да се страхува именно от него.