— Какво ще кажеш за коктейла, който семейство Таруотър устройва за каймака на обществото в Котънблум? Андрю със сигурност ще я оцени.
— Нямам нищо общо с него.
— Засега. – Регън повдигна многозначително вежди, но закачката само накара приятелката й да се почувства неловко.
— Нито пък в бъдеще. – След като цяла нощ се беше въртяла неспокойно в леглото, мислейки за Кейд, знаеше дълбоко в себе си, че първо трябва да изясни отношенията си с него, преди да се впусне във връзка с когото и да било. Нямаше никакво обяснение за странната им обвързаност, още повече след като Регън не знаеше как се бяха пресекли пътищата им в миналото.
— Господи, не е нужно да изглеждаш толкова развълнувана от факта, че най-красивият мъж в малкия ни град се опитва да те впечатли.
— Мен? И как по-точно?
— Ами с коктейла? С благотворителната кауза? – Регън изглеждаше толкова объркана, колкото се чувстваше Монро.
— Какви ги говориш?
— Виж, целта на този прием е набиране на средства за момичетата в риск. Андрю не ти ли каза?
Слепоочията й започнаха да пулсират болезнено.
— За какво им е да го правят? Нямах представа, че изобщо знаят за съществуването на такива деца.
Погледът на приятелката й съдържаше незададения въпрос: „Ти сериозно ли говориш?“.
— Вероятно не са знаели, докато Андрю не ги е информирал. Съвсем сигурно е, че ще очаква благодарност под формата на много бъдещи срещи. Да не говорим, че госпожа Таруотър ще блесне като истинска благодетелка.
— Смяташ, че Андрю се опитва да купи чувствата ми?
— По-скоро да те накара да се почувстваш задължена да излизаш с него. Всички от семейство Таруотър обичат другите да са им длъжници.
Как така животът й бе станал толкова объркан само за някакви си двайсет и четири часа? Насочи показалеца си към Регън.
— Няма да излизам с него.
Приятелката й вдигна ръце в знак на поражение.
— Ей, недей да убиваш вестоносеца. Ако не искаш да се срещаш с него, недей. Въпреки че не разбирам какво не му харесваш.
— Не е мой тип.
В съзнанието й проблесна споменът за Кейд, надвесен над нея в джипа, обвил ръка около плитката й, докато дъхът му галеше лицето й. Разтърка чело, за да го прогони. В случая той нямаше нищо общо. Неприязънта й към Андрю не се бе зародила вчера.
— Значи, трябва да му се обадя да го отмени, нали? – попита тя.
Регън пъхна ръката си под нейната и двете заедно тръгнаха към кабинета на Монро.
— Не знам. Той се опитва да те манипулира по много подъл начин. Но не виждам защо да не подкрепиш набирането на средства. Каузата е изключително благородна. Не е като да подпишеш договор да излизаш с него, нали така? Съвсем по макиавелиански.
— Овидий.
— Моля?
В гърлото на Монро се надигна смях, но успя да го потисне.
— Нищо. Всъщност може и да си права. Пък и парите със сигурност ще ми свършат работа. – Тя можеше да научи момичетата на самозащита, но ниското им самочувствие и липсата на вяра в себе си бяха основните причини да се впускат във връзки, в които ставаха жертва на насилие. Трябваше да комбинира тренировките със седмични консултантски курсове, което не беше евтино.
— Разбира се, че съм права.
Повървяха няколко минути в мълчание. После Регън прочисти гърлото си:
— Слушай, щом като така или иначе стана въпрос за задължения, искам да ми направиш една услуга.
— А тя има ли нещо общо със Сойер Форнет?
Регън забави крачка.
— Как... Защо реши така?
— Не знам. Сигурно защото напоследък си прекалено обсебена от фестивала като цяло и от него в частност.
— Обсебена? Този човек... – Регън преглътна останалото с дълбока въздишка. – Трябва да му се признае едно нещо – хората обожават кварталните му празненства. Ако спечелим ние, „Сърцето на Дикси“ ще финансира целия ни крайбрежен проект и ще можем да се конкурираме с него. А това би било страхотно.
— Нужно ли ни е това противопоставяне на луизианския бряг?
Регън спря, завъртя я в противоположната посока и махна с ръка към гледката пред тях. Редица от търговски центрове, сред които бутикът на Абигейл, интериорното студио на Регън и клубът на „Пчелите“, се изправяше срещу редица от антиквариати, магазини за дрехи втора употреба и ресторанта на Руфъс на самия бряг на реката. Всяка тухлена фасада беше боядисана в различен цвят – синя, червена, дори лилава, придавайки на частта откъм Луизиана уютен кичозен чар. Стилните витрини и светлинните реклами откъм Мисисипи придаваха на другата част на града сериозен, делови вид от висока класа. И двете страни на града притежаваха своето очарование.
— Нашите градове са се насочили в две различни посоки. Котънблум, Луизиана, е застинал в миналото, докато този в Мисисипи процъфтява и не замира като останалите малки селища. Трябва да мислим в перспектива, а крайбрежният проект е пътят да направим крачка напред, без да обременяваме данъкоплатците.