— Обиколих цялата страна и пробвах барбекюто почти навсякъде. Нито едно не може да се сравни с твоето. Можеш ли да ми предложиш нещо прясно? – Кейд отпусна ръка и отстъпи назад. Тази проява на чувства от негова страна беше поредната изненада.
— Всъщност точно се готвех да заредя скарите за нашето малко празненство.
— А какъв е поводът?
— Да те приветстваме с добре дошъл у дома, естествено!
— Какви ги говориш?
— Дел ми се обади тази сутрин. Няма да е нещо грандиозно като обичайните ни квартални празници, но ще се забавляваме и ще хапнем порядъчно.
Кейд последва Руфъс обратно към ресторанта. Нищо не се беше променило, освен новите снимки с автографи на футболни звезди, завършили луизианския университет, разлепени по стените.
— Не искам тържества. – Нотка на гняв придаде острота на думите му.
Руфъс му отговори с типичния си дрезгав, гърлен смях.
— Точно затова и никой не ти каза. От Тали се очакваше да те халоса и да те довлече дотук в несвяст, ако се наложи. Наречи го семейна среща, ако ще се почувстваш по-добре. Нещо като посрещане с домашни кексчета.
Недоволството му се смекчи от топлото отношение и дозата черен хумор. Празненство за принудителното му завръщане вкъщи. Без да чака да го поканят, помогна на Руфъс да зареди скарите и да изнесе сгъваемите маси и столове. Броени минути след като приключиха, хората започнаха да пристигат.
Тали се появи откъм спортната си зала и леко удари ханша си в неговия.
— Дори не се съпротивляваш. Колко нетипично.
— Ами оказах се в засада. – Все пак усмивката, която така и не успя да потисне, смекчи думите му.
Възрастна дама с яркочервена коса и във видимо добро настроение се приближи към тях, понесла голяма пластмасова кутия със сладкиши. Сестра му я прегърна и я представи:
— Кейд, това е съседката ми госпожа Ефи.
— Приятно ми е да се запознаем, госпожо, Тали ми е разказвала много за вас. – Остана с впечатлението, че наред с Монро въпросната дама е другата най-добра приятелка на сестра му.
— И аз съм слушала истории за теб, млади човече. Добре познавах родителите ви. Майка ви приготвяше най-хубавите пикантни яйца в Котънблум. Хората обичаха да я виждат в църквата.
Усмивката на Кейд се появи спонтанно и естествено. Усещането беше странно.
— Спомням си. Пикантните яйца бяха нейният специалитет.
Жената потупа ръката му и се засмя. Само за няколко часа беше докосван, потупван и прегръщан повече, отколкото за всичките години в Сиатъл, взети заедно. Различията, които разделяха хората там, не съществуваха в Котънблум. Може би защото животът им неминуемо се пресичаше в един момент като взаимосвързаните нишки, създаващи единна тъкан.
До момента, в който Руфъс привлече вниманието на всички с изсвирване с уста, на Ривър Стрийт се бяха събрали около петдесетина души, които се смееха и разговаряха помежду си. Домакинът усмири тълпата и прикани всички да сведат глави за кратка молитва. Мъжете свалиха шапките си.
Кейд познаваше повечето от присъстващите. Бяха членове на църковното настоятелство, мъже, ходили за риба с баща му, или любители градинари като майка му. Учителката му от втори клас също беше там и плесна изненадано с ръце, когато я поздрави по име.
Взе предложената от Тали лимонада и тръпчиво-сладникавият й вкус му напомни за отминалите лета.
— Не мога да повярвам, че толкова много хора са дошли заради мен.
— Руфъс предлага безплатно барбекю – сухо отвърна тя. – А сладкишите на госпожа Ефи са просто божествени.
— Така е, но...
— О, боже мой! – Тали се взираше през рамото му и на лицето й се изписа искрено изумление.
— Какво има? – Опита да се обърне, но тя го сграбчи за ръката.
— За бога, не гледай. – Използва го като щит, надникна отстрани и измърмори: – Не мога да повярвам, че наистина е той.
— Кой?
— Мисля, че е Неш Хоторн, но изглежда... някак различен.
Кейд се отмести и възможно най-небрежно погледна назад. Съвсем сигурно беше, че някакъв мъж, който напомняше много на момчето, израсло край реката недалеч от дома им, стоеше настрани, огрян от залязващото слънце. Онзи Неш, когото си спомняше, беше слаботелесен, тежащ не повече от четиридесет и пет килограма. Непознатият отсреща, макар и със същата разрошена кестенява коса и очила, беше висок над метър и осемдесет и определено надхвърляше осемдесет кила.