— Искам да възстановя Котънблум парк. Да реконструирам и модернизирам детската площадка и бейзболното игрище. Да ги превърна в място, където хората ще могат да ходят с хлапетата си. А може би дори да възродя обединението на Котънблум. Ще бъде от полза и за двете страни, не мислиш ли? – Както и по време на разговора с Регън, тя не можеше да не усети жарта и страстта в гласа му.
— Това е страхотна идея.
И наистина беше. В непосредствена близост до Ривър Стрийт паркът постепенно западаше, докато стигна до сегашното си плачевно състояние, а пари за поддръжката му нямаше, тъй като пътната инфраструктура поглъщаше всички средства. Преди градът да се раздели, местните бизнесмени играеха бейзбол един срещу друг само за престиж. Възрастните хора от двете страни на реката все още си припомняха онези времена с усмивка и носталгия.
Той посочи към белия плик в ръцете й:
— Носиш нещо за Тали?
— Покана за благотворителен коктейл за набиране на средства по програмата за моите момичета в риск.
— Не съм сигурен, че ще я убедиш да облече вечерна рокля, но пък аз бих могъл да даря някаква сума.
— Би било чудесно. Много ми се иска да разширя услугите, които предлагам, с консултации.
Разговорът позамря и Монро погледна през задния прозорец. Двете тежки врати на гаража бяха вдигнати и вътре се мярна силует.
— Е, няма да ти досаждам повече – подхвърли и тръгна към вратата.
— Можеш да оставиш поканата на масата, ако искаш.
Тя погледна плика, после отново към прозореца. Кейд се появи откъм гаража, порови из голямата кутия с инструменти, после изчезна обратно с някакъв дълъг метален предмет.
— Ще отида да нагледам пациента си. – Забелязала объркания му поглед, поясни: – Брат ти.
Сойер стрелна поглед към задния двор и тялото му се стегна. Напрежение изпълни малката кухня.
— Учудвам се, че все още е тук. Мислех, че някоя сутрин ще се събудя и него няма да го има.
— Виждали сме се само два пъти, но ми се струва решен да излекува ръката си.
— Без съмнение, за да се втурне към Сиатъл при първа възможност. Не мога да кажа със сигурност, че съм наясно защо изобщо се съгласи да се прибере. Заряза града и нас и определено не му е приятно да се връща. Захвана се със стария пикап на татко почти веднага след като кацна в Котънблум.
Искаше й се да отговори на горчивината в гласа му. Да му разкаже колко много се бе притеснявал Кейд за него преди години. Как се беше грижил да е в безопасност и нахранен, за образованието и приятелките му и за болката, скрита зад вечната му усмивка. Но избяга през задния вход, без да каже нищо.
Слънцето се беше снишило до върховете на дърветата, но жегата не намаляваше. Въздухът се беше предал и висеше тежък, плътен и неподвижен. Насекомите на рояци се стрелкаха напред-назад и тя размаха ръка пред лицето си, за да ги отпъди.
Противоположните врати бяха широко отворени и придаваха на гаража вид на обор. Слънцето блестеше и й се наложи да предпази очите си с длан. Потънал до лакти сред маркучи и метал, Кейд се беше навел над двигателя на стария ръждясал пикап. От портативните тонколони, поставени в кабината, се носеше кънтри музика. Сините му дънки бяха избелели и протрити на коляното, а бялата памучна тениска се беше измъкнала наполовина изпод колана. И дънките, и тениската бяха изпоцапани.
Усети хладен въздух около краката си от двата вентилатора, включени, за да направят жегата поносима. Когато се озова само на десетина крачки от него, Кейд се изправи и се подпря на калника на пикапа.
— Виж ти каква изненада. Да не би да съм ти липсвал толкова, че си решила да ми направиш домашно посещение?
Беше се научила да скрива истината зад стена от самоувереност. Никой не можеше да предположи, че зад усмивката си всъщност се бореше с демони. Но той сякаш притежаваше рентгенови очи, защото фалшивите й усмивки не вършеха работа. В присъствието му ставаше отново неуверена тийнейджърка, изправила се лице в лице с провалите си. Придърпа полата в синьо и бяло райе. Няколкото сантиметра плат между подгъва и бельото й сякаш нарочно се свиха.
Издаде няколко нечленоразделни звука, преди езикът й отново да заработи нормално:
— Разбира се, че не си ми липсвал. На следващия сеанс ще видя какво мога да направя за надутото ти самочувствие.
Усмивката му беше мимолетна и Монро остана с впечатлението, че няма навика да я използва често.
— Дойдох да оставя поканата на Тали за благотворителното парти на Таруотър. Може би ти ще успееш да я уговориш да дойде.
Очевидно тениската му служеше и за парцал, защото цялата беше на черни, мазни петна.
— Дай да видя.