— Да не би да имате някаква стара вражда?
—Не точно. Двата едновременно провеждащи се фестивала противопоставят едната част на Котънблум на другата, а брат ти и Регън са нещо като полеви генерали.
— А вие с нея сте все още големи приятелки, доколкото разбирам.
— Още от детската градина.
— Но и с Тали сте се сближили, нали?
С Тали може би споделяха повече общи неща, отколкото с Регън. И главното беше, че нито едната от двете не обичаше задушевните разговори. Приятелството им включваше спортната зала, програмата за момичетата в риск, размяна на мнения за поп културата и скучния им личен живот.
Тя повдигна рамене.
— Наистина обичам Регън, но брат ти знае как да я накара да си загуби ума.
— Ако се съди по вдъхновените тиради на Сойер и количеството уиски, което изпива, тя му връща услугата. Той просто има нужда от паричната награда от конкурса.
— Тя също. И двамата искат най-доброто за своята част на Котънблум. – Не искаше да хвърля приятелката си на алигаторите, но не беше сигурна дали ентусиазмът й при подготовката на фестивала не се подхранваше от дългогодишна омраза към опонента й.
Кейд протегна ръка.
— Ти не си Регън, така че Сойер няма причина да възрази.
Дробовете й престанаха да поемат въздух, докато миналото и настоящето се преплетоха. Спомняше си Кейд, застанал в подобна поза, доста по-млад, гладко избръснат и в същото време съвсем същият. Не можеше да забрави и утехата, която й носеше едно-единствено докосване. Моментът беше зареден с нещо много повече от обикновена покана за вечеря.
По време на физиотерапевтичните сеанси го беше докосвала физически много пъти, той се беше притискал към нея и бе държал ръцете й в своите преди по-малко от две минути, но въпреки това пръстите й трепереха, когато ги протегна към него. Той ги улови във въздуха. Погали ги с палец и мазолестата му длан одраска кожата й. Електрическите искри, преминаващи по тялото й, накараха дробовете й да заработят неравномерно.
Той не заговори, нито я потегли към къщата. Вероятно сеизмичното напрежение бе обхванало и него. Тишината беше наситена със спомени. Дори насекомите притихнаха. Зелените очи помръкнаха като облаци, прииждащи на хоризонта, и надвисналата буря криеше тайни.
По гръбнака на Кейд преминаха тръпки въпреки потискащата жега. Докато ръката й беше в неговата, двамата изпадаха в странно състояние на забрава, което за него бе неразбираемо. На осемнайсет години тя беше болезнено красиво момиче, за което се беше научил да мисли като за доведена сестра, но прекрасната, смущаващо привлекателна жена, в която се беше превърнала, го смайваше.
Колкото и самоуверена да беше, все още се долавяха остатъци от уязвимостта на тринайсетгодишното хлапе. Беше ту изключително откровена, ту потайна. Не убягна от вниманието му начинът, по който отклони въпроса за майка си предишния ден. Не можеше да я упреква за това, като се имаше предвид, че сам бе заобиколил много от въпросите, които му беше отправила.
Искаше да знае всичко за нея. Любимият й цвят все още ли беше зеленият? Предпочитаната храна – пица? Имаше ли в живота й друг мъж, който се беше опитал да я нарани? Беше ли успял? Ръцете му стиснаха пръстите й по-силно, сякаш се опитваха да я защитят от миналото.
— А, ето къде сте! – Тали се втурна в гаража, но спря намясто и се вгледа в тях.
Мигът отлетя, Монро издърпа ръката си от неговата и опита да се усмихне, но той все още усещаше напрежението й. Моментната близост очевидно беше разтърсила и нея.
Монро отстъпи няколко крачки назад, вдигна поканата и я подаде на приятелката си.
— Донесох ти това.
Тали взе изцапания със смазка плик, но погледът й си остана прикован в брат й, докато кимаше многозначително.
— Изглежда, някой вече е оставил отпечатъците си.
— Отивам да се измия. Опитай се да уговориш Монро да остане за вечеря – каза Кейд, сякаш се обръщаше към свой подчинен. Знаеше, че в друг случай сестра му не би допуснала да се измъкне по такъв начин, но имаше нужда да остане сам поне няколко минути. Отдалечи се, накуцвайки, като през цялото време усещаше погледите на двете върху себе си. На въпроса на Сойер за вечерята отговори с неразбираемо сумтене, преди да изчезне в банята.
Пусна горещата вода, подпря ръце на плота и се загледа в огледалото. Виждаше някой друг. Някой, който приличаше на него, но не беше той. Вече не. Или се беше приближил до собствената си същност повече, отколкото през всички изминали години.
Имаше ли жена, с която се беше шегувал, смял и флиртувал по този начин преди? Усмихна се на отражението си, което му се стори още по-чуждо. Сигурно трябваше да се засрами, задето я бе излъгал, че му трябва помощта й за затягането на онази гайка, но не изпитваше грам угризение. Усещането за тялото й, притиснато към неговото, възроди желанието, потиснато преди много години, когато тя беше прекалено малка и невинна, а той нямаше какво да й предложи.