Парата замъгли отражението му, затова влезе под душа, за да отмие мръсотията. Когато тя се появи с огрени от слънцето невероятни крака, дъхът му заседна като буца в гърлото. Сладникавият й аромат на ванилия разпали въображението му – представи си как я полага върху металния плот, готов да я погълне.
Беше готов да се осмели да притисне устни към нейните и да плъзне мръсните си ръце под предизвикателно късата й пола. Предишните му връзки приличаха по-скоро на сделки, в които той винаги имаше надмощие. В отношенията му с Монро нямаше нищо хладно или делово. Беше го възпряло някакво старо чувство, което мислеше, че отдавна е надмогнал. Почувства се недостоен.
Пусна студената вода и изпита удоволствие от полазилите го тръпки. Неувереното, плахо момче от Котънблум очевидно все още съществуваше. Монро беше част от миналото, което се опитваше да остави зад себе си. Беше близка със сестра му, негов физиотерапевт и стара... Позната? Приятелка? И двете не подхождаха. Нейното място в живота му беше неопределено и се променяше с всеки момент, прекаран с нея.
Колкото повече се бавеше в банята, толкова се затягаше възелът в гърдите му. Дали беше останала, или си бе тръгнала? Внезапно изпита отчаяна нужда да разбере. Обу чифт чисти дънки и влезе бос в кухнята, навличайки черна тениска през главата си.
Погледът му я улови засмяна, застанала до мивката с Тали. Електрическата дъга, образувала се между тях в гаража, се изви отново в разделящото ги пространство от няколко метра. След дълга, бавна въздишка болезненото стягане в гърдите му изчезна и сърцето му се отпусна. Не искаше да мисли защо присъствието й беше толкова важно за него.
Очарователна руменина плъзна по скулите й, подчертавайки приятния й тен. Със сините си очи и руса коса, спусната върху раменете, тя изглеждаше като същинско олицетворение на невинността. Но имаше предизвикателни детайли, които нарушаваха идиличната картина – дантелата на сутиена й, надничащ изпод блузата, късата пола, разкриваща дългите голи крака с лакирани в розово нокти.
Пъхна тениската в дънките.
— Останала си.
— Тали ме убеди.
Сестра му се изсмя кратко, но си спести коментара. Сойер влезе в кухнята, следван по петите от чичо им Делмар. Резкият, наситен тембър на възрастния мъж прокънтя с няколко децибела по-висок от необходимото в малката стая:
— Кейд, момчето ми! Ще дойдеш ли утре да погледнеш двигателя ми? Нещо не ме слуша, а тази седмица трябва да пътувам по реката.
Делмар имаше проблеми със слуха откакто Кейд се помнеше. Баща му обясняваше глухотата на брат си със силна експлозия във Виетнам. Затова повиши глас, за да му отговори:
— Разбира се. Ще отскоча до вас утре следобед.
— Не искам да отнемам от времето ти.
Той изсумтя презрително.
— Моля ти се. Нямам какво толкова да правя, освен да ходя на физиотерапия. Така поне ще съм зает с нещо. Може би дотогава ще съм пуснал в движение стария пикап, въпреки че изглежда ужасно. Ръждата е плъзнала навсякъде.
Тропане на съдове върху печката привлече погледите на всички. Сойер стоеше със стиснати устни и Кейд усети познатото напрежение, което едновременно ги свързваше и отблъскваше. Вълна от гняв се надигна в гърдите му. Именно брат му беше допуснал пикапът да стане свърталище на диви животни. Какво го интересуваше дали щеше да го подкара отново, или не?
Чичо Дел плесна по рамото по-големия си племенник с чепатата си ръка, наподобяваща корените на кипарисите в блатата. От дрехите му се носеше миризма на тютюн, макар да се кълнеше, че е отказал цигарите преди повече от година. Ароматът беше странно успокояващ.
Промъкна се до Монро и я прегърна през раменете. Кейд очакваше да се измъкне, но вместо това тя се остави в прегръдката му и го потупа по ръката:
— Напоследък не съм те виждала в града, Дел.
— Знаеш как е. Хората нямаше да ме пуснат за откриването на ловния сезон за патици, затова се покрих. – Смехът му прозвуча по своя си уникален начин, който го правеше лесно различим в тълпата.
Реймънд Форнет се смяташе за успелия брат, осигурил охолен живот на семейството си, принадлежало към средната класа. Като кадър от стар филм в съзнанието му изникна спомен от разговор между родителите му, в който баща му приканваше майка му към повече внимание и търпение към Делмар, защото не можел да превъзмогне нито зависимостта си от пиенето, нито неуравновесеното поведение.