Зад гърба й жените сновяха между тоалетната и мивката, но тя виждаше само Кайла. С бавно движение прибра няколко разрошени кичура зад ухото й и разкри ясния, червен отпечатък от длан на лицето й.
Гореща вълна от ярост разтърси тялото на Монро.
— Докосна ли те някъде другаде? – процеди през зъби.
Брадичката на Кайла потрепери и по бузата й се стече сълза.
— Въобрази си, че флиртувам с един от приятелите му. Не съм, честна дума, но той ми... той ми удари шамар. После ти се обадих, но той ме видя и отново ме удари.
Косата се спусна като завеса над сведеното лице на момичето. Монро я отметна внимателно и докосна предпазливо тъмната синина между рамото и лакътя. На сутринта щеше да изглежда още по-зле.
— Той не искаше да ме нарани. Просто става такъв, когато пийне повече.
Страстта, с която Кайла защитаваше поведението на приятеля си, я изпълни едновременно с безсилие и отчаяние. Всичко онова, на което ги учеше седмица след седмица, не беше променило възгледите й. Дали не се заблуждаваше, че им помага?
Реши да вземе нещата в свои ръце. Извади телефона си от задния джоб.
— Ще се обадя в полицията. Можеш да повдигнеш обвинение.
— Не! Не искам никой да ме вижда такава.
Този срам й беше познат. Тя все още прикриваше пиянските изцепки на майка си поради същата причина.
— И аз изпих няколко питиета – каза Кайла колебливо.
— Няма ли да причиним неприятности на някои хора, ако дойде полиция?
Някои хора, сред които охранителят, барманът и Дилън, напълно го заслужаваха, но това не беше основната й цел.
Най-много от всичко в момента искаше да отведе Кайла на безопасно място.
— Майка ти у вас ли е?
— Днес е нощна смяна.
Потокът от жени през тоалетната не намаляваше. Монро прегърна Кайла през раменете и я поведе към вратата. Момичето се препъна няколко пъти и почти се отпусна в ръцете й.
Озоваха се в коридора и Монро се поколеба. Барът беше прекалено дълъг, за да се промъкнат покрай него незабелязано. А някъде в тълпата се спотайваше Дилън. И Сам.
Нечия ръка обхвана лакътя й и тя се стресна.
— Изведете я през кухнята. – Към тях се беше приближил русият мъж и поради липса на друг избор му позволи да ги преведе през тесния проход покрай тоалетните към кухненския блок.
Беше по-висок и по-слаб, отколкото й се стори върху високия стол на бара. На ярката светлина изглеждаше и по-млад, въпреки че преживените житейски неволи придаваха на изражението му зрялост, която й беше добре позната.
— Онзи задник, с когото дойде момичето... Искате ли да му попреча да ви последва? – Наложи му се да повиши глас, за да надвика мръсната стереоуредба, поставена върху барплота.
Ако Кайла не се бе облегнала на нея, Монро сигурно щеше да прегърне непознатия.
— Стига да не ви затруднява, ще ви бъда вечно задължена.
Погледът му се отмести към момичето и той кимна.
— Задният вход? – обърна се към готвача.
Мъжът извади кошницата с пържени картофи от врящото олио и посочи с брадичка към стелажа с продукти. Контейнер с промишлени размери стоеше до самия изход. Монро отвори с усилие тежката метална врата, видя през рамо как русият непознат се отдалечава и излезе навън.
Бледи снопове светлина идваха откъм опушените лампи, провесени над канавката, и слабо осветяваха алеята. Контейнер за боклук блокираше единия й край, докато откъм другия между високите борове беше издигната импровизирана стена от каси с празни бутилки от алкохол.
Топлата нощ усилваше миризмата на развалена храна и вкисната бира. Кайла се отдръпна леко, свлече се на колене върху чакъла и повърна близо до едно празно буре. Монро коленичи до нея и отмести косата от лицето й. Пот се стичаше по челото на момичето и върху побледнялото му лице отпечатъците от пръсти се открояваха по-ярко.
Започна да масажира гърба й с леки кръгообразни движения, докато мъчителните пристъпи затихнаха. Опита да не издава обзелата я тревога:
— Кайла, миличка, трябва да те изведа оттук. Можеш ли да ходиш?
Малката кимна и тя й помогна да се изправи, придържайки я през кръста. Още преди да успеят да направят десетина крачки, иззад ъгъла се появи мъж около двайсетте, с разрошена коса, пъхнал ръце в джобовете на износените си дънки.
Кайла престана да се оплаква и изпадна в паника. Сграбчи рамото на Монро и я повлече обратно към вратата на кухнята. Погледът на мъжа не се откъсваше от нея. Беше едър, висок почти два метра и със сигурност тежеше над сто килограма.
Вратата имаше бутон за заключване под дръжката. Кайла я дръпна силно и успя да я отвори. Нямаше начин готвачът да ги чуе при оглушителната музика. Монро се примири със съдбата им преди Кайла. Дилън беше само на няколко крачки от тях. Монро пристъпи напред и застана между Кайла и мъжа. Като ракета, прихванала целта, той не откъсваше поглед от жертвата си.