— Трябва да поговоря с приятелката си насаме, така че ще се наложи да се разкараш, госпожице.
Тя не беше слаба като майка си. Беше силна. И щеше да защити Кайла. Опитите й да си вдъхне кураж и да се мобилизира не успяха да потиснат напълно страха. Като вдишваше през носа и издишваше през устата, тя се подготви, но съзнанието й беше празно.
— Хайде, мърдай, преди да се е наложило да се погрижа и за теб.
Обещах на майка ти да се погрижа за теб. Думите, които я преследваха в сънищата й, се размиха в някаква чудовищна реалност. Нещо опасно се събуди в нея.
— Така ли? Е, това няма да се случи. Мислиш се за голяма работа, след като посягаш на жени. – Наситеният със сарказъм тон прикриваше лекото трептене на гласа й.
Мъжът разкрачи крака, извади ръце от джобовете и започна да пука кокалчетата на пръстите си. Ако не се страхуваше да откъсне очи от него, сигурно щеше да се изсмее на баналната му тактика за сплашване.
— По-добре не се бъркай в моята работа.
— От момента, в който си ударил Кайла, твоята работа стана и моя.
— Искаш ли малко от онова, което получи тя?
Монро опита да се успокои, като приложи специална техника на дишане, но допълнителното количество кислород само насочи агресията към мускулите й.
— Кайла е само на седемнайсет. Изобщо не трябва да е тук.
— Щом се слага на приятеля ми, значи е достатъчно голяма. А кой беше русият пич? Още някой, с когото иска да се чука?
Тенекиеният глас на момичето едва достигна до тях:
— Никога не съм ти изневерявала, кълна се.
Дилън насочи пръст към нея:
— С теб ще се разправя след минута, кучко!
Яростта заглуши всяка предпазливост. Монро направи две крачки напред и го удари по рамото с цялата си сила. Той падна тежко на земята. Или беше по-пиян, отколкото изглеждаше, или приливът на адреналин бе удвоил мощта на удара й. Поклащайки се на пети, зачака следващия му ход. Грешка.
Мъжът се изправи по-бързо и по-гъвкаво, отколкото очакваше. Преди да успее да реагира, той грабна кичур коса и я дръпна напред. Стотици игли се забиха в скалпа й, от болката очите й се насълзиха.
Нейното обучение беше стерилно и безопасно. Никога не й се бе налагало да се бие с някого на улицата. Да потиска първичния си инстинкт да избяга, за да се спаси.
Движенията му бяха като в кадри, пуснати на забавен каданс. Вдигна ръка, готов да я отблъсне. Без да го планира предварително, тя парира удара. Допирът беше шокиращ и вцепени рамото и дланта й, но след десетките часове тренировки тялото й знаеше какво да прави оттук нататък.
С рязко движение стрелна длан малко над горната му устна. Той пусна косата й и покри носа си. Секунда по-късно се стовари с цялата си тежест върху него и обви крак около неговите. Тази схватка го прати обратно на земята. Опитвайки се да запази равновесие, мъжът замахна с ръка и я удари силно в челюстта. Тя отскочи назад и се блъсна в тухлената стена. Дишаше тежко, от болката в лицето пред очите й се разхвърчаха искри.
Вече беше време да се измъкват. Сграбчи Кайла за китката и я повлече към ъгъла на сградата с надеждата за повече светлина и хора. Разплакано, момичето се запрепъва след нея. Монро едва се въздържа да не му се разкрещи да тича по-бързо, много бързо. Пое риска да погледне назад. Дилън се беше изправил и се клатушкаше към тях, все още покрил носа си с ръка. Джипът й беше в другия край на претъпкания паркинг. Нямаше да успеят.
В този момент се появи един мъж, чието едро тяло бе осветено от светлините зад гърба му. Лицето му беше в сянка, но естествено, тя го позна. Кейд. Не усети и капка недоволство от присъствието му тук. Изпита единствено огромно облекчение.
Той не каза нито дума, дори не я погледна, когато двете с Кайла се скриха зад гърба му. Лицето му беше не просто сурово, а откровено свирепо. Монро спря зад него и обви ръка около кръста на Кайла, за да я подкрепи. Опасността беше отминала като буря и сега, докато въздействието на адреналина намаляваше, мускулите й трепереха под тежестта на момичето.
С Кейд беше в безопасност. Приемаше това естествено, като неоспорима истина. Както знаеше, че небето е синьо, а земята е кръгла.
— Докосна ли някоя от тези две жени? – прокънтя заплашително гласът му.
Дори Дилън усети присъствието на превъзхождащ го хищник. И спря на петнайсетина крачки от него.
— Русата ме блъсна.
— Приемам това за „да“. Само негодник може да удари жена, два пъти по-дребна от него. Какво ще кажеш да опиташ с мен?