Регън изскочи иззад ъгъла и вдигна бинокъла към лицето си.
— Не е – отбеляза тя.
Приятелката й се опита да сподави надигналия се смях.
— Не. Но ми се стори, че тази възможност наистина те заинтригува. Впрочем това изобщо не беше очевидно.
Регън отново се скри зад тухлената стена.
— Със Сойер се разделихме преди години. Да, той беше важна част от живота ми, но хората се променят. Порастват и се опитват да осъществят глупавите си мечти. Това е.
В гласа й се прокрадна уязвимост, каквато Монро отдавна не беше долавяла. Обикновено приятелката й минаваше през живота с безочлива самоувереност, която, в зависимост от това кой беше попаднал в полезрението й, предизвикваше или възхищение, или раздразнение.
Регън и Сойер се бяха разделили с гръм и трясък, вторичните трусове от които все още се усещаха. Въпреки че заради майка й не афишираха връзката си, хората не спираха да шушукат. Любовта между богатото момиче от Мисисипи и бедното, но амбициозно момче от Луизиана, подобно на тази на Ромео и Жулиета, завърши трагично.
Враждебността беше пуснала дълбоки корени в опустошената земя и процъфтяваше след обявения от списанието конкурс. Монро се опасяваше, че фестивалите щяха още повече да отдалечат двете части на града.
Регън се отблъсна от стената.
— Ето го и моя помощник.
Делмар Форнет паркира пикапа си до бордюра. Погледна зад него, но никой от неколцината мъже с кутии с инструменти не тръгна към тях. Тя сграбчи приятелката си за лакътя.
— Не си го направила!
Лукава усмивка замени уязвимостта върху лицето на Регън.
— Дори е щастлив, че му предлагам работа.
Монро поклати глава и отново надникна зад ъгъла. Сойер и Кейд бяха започнали да боядисват стената от двете противоположни страни и жълтото се открояваше върху цялостния фон като изкуствен залез. Червеният цвят беше по-практичен, но зидът вече изглеждаше по-свеж и добавяше допълнителна весела нотка в редицата тухлени сгради.
Кутията се удряше в Делмар при всяка негова крачка, инструментите вътре звъняха и подрънкваха.
— Здравейте, Монро, госпожо кмет.
Регън погледна ръчния си часовник.
— Малко закъсняхте, господин Форнет. Вече изоставаме с графика.
Монро срита приятелката си в глезена. Ако беше с високи токове като нея, а не с удобни маратонки, намекът сигурно щеше да има по-сериозно въздействие. Тръгна след тях, заслушана разсеяно в инструкциите й.
Излязоха от сянката на огряната от слънцето улица. Въпреки че беше горещо, въздухът беше изпратил влагата си през нощта и топлината беше поносима, стига да не се движеха прекалено бързо.
Регън я улови за ръката и я повлече в обратна посока.
— Хайде да купим нещо за пиене и да се насладим на шоуто.
Не й оставаше друг избор, освен да я последва към кафенето, което се радваше на клиенти предимно в делничните дни. Неделя беше слаб ден. По-големите градове привличаха хората с магазините и развлечения през уикендите. Именно фестивалът беше тласъкът, на който Регън разчиташе за съживяването на центъра на Котънблум. От първия ден на мандата си като кмет тя предлагаше различни стимули за наемането на празните магазини и насърчаваше ремонтирането на работещите.
След като подминаха айскафето за сметка на фунийка сладолед с орехи, двете се насочиха към строителната площадка. Оглушителни удари на чукове отекваха по фасадите на магазините. Въпреки че не одобряваше постоянната конфронтация на приятелката си със Сойер, Монро не можеше да отрече, че й беше забавно.
— Миналата вечер вечерях в дома му и...
— Моля? – Регън я сграбчи за ръката и поддържаните нокти се впиха в кожата й. – Какво каза за мен? Искам да кажа, за фестивала?
— Само да ти предам, че е наел духовия оркестър на Котънблум, Мисисипи, за парада. Шефът им подарил няколко инструмента.
— Подла мижитурка! – Регън пусна ръката й и закрачи по-бързо. – И как ти го съобщи? Небрежно, като че ли става дума за нещо незначително?
— Напротив, виреше нос и повтаряше „така й се пада“ като глупак.
Седнаха на разкривена дървена пейка в самия край на общинския терен. Регън лющеше лака от ноктите си. Нещата очевидно загрубяваха.
— Следващия път, когато го видиш, му кажи, че аз пък съм наела Шрайнърс* с малките им коли и смешните им шапки.
[*Общество, създадено през 1870-а със седалище в Тампа, Флорида, като част от масонството. Характерна е с червените фесове, които носят членовете й. – Б. пр.]
Монро вдигна ръце.
— Не се виждам с него всеки ден. Отбих се да оставя поканата за благотворителния коктейл на Тали и по стечение на обстоятелствата останах за вечеря. Стана случайно.