— Забъркали сте се с неподходящо момиче, господин Ландри.
Устата на мъжа се отпусна, очите му бяха кървясали, порите му продължаваха да излъчват мирис на алкохол.
— Монро е моя приятелка. Вие сте я наранили, а аз приемам това лично. Много лично. Искате ли да влезете в затвора за насилие над малолетна?
— Не съм докосвал това момиче. – Сам пъхна длан под задушаващата го като примка ръка и успя да я отмести няколко сантиметра.
Макар и едва седемнайсетгодишен, Кейд беше физически здрав и имаше мускули на мъж; той знаеше как да контролира страха си. Не можеше да си позволи да отстъпи пред никого.
— Само защото е успяла да избяга.
Мъжът престана да се съпротивлява и в тона му се прокрадна сговорчивост и чувство за хумор:
— Разбрал си всичко погрешно, момче. Тя просто се опитва да ми създава проблеми. Не иска да се оженя за майка й. Освен това си пада по мен. Ужасна комбинация. Знаеш какви са момичетата на тази възраст. Глупави и наивни.
Монро не отговаряше на нито едно от тези определения.
— Склонен съм да вярвам по-скоро на нея, отколкото на вас. Особено предвид факта, че все още лъхате на алкохол.
Лицето на мъжа се стегна и тялото му рязко се изви под ръката на Кейд.
— Аз те познавам. Ти си луизиански блатен плъх. Наистина ли си въобразяваш, че в полицията думата ти ще натежи повече от моята? – Този човек беше свикнал да се разпорежда, да бъде изслушван, докато Кейд криеше заниманията си в тъмното.
— Вероятно не. – Момчето улови погледа на мъжа и остави напрежението да изпълва тишината. – Какво ще кажеш, ако раздам блатно правосъдие? Ще отрежа сбръчканите ти малки топки и ще нахраня с тях дивите прасета. А ти ще пееш сопрано в църковния хор до края на дните си.
— И с пръст няма да ме пипнеш.
Кейд оголи зъби в подобие на усмивка. Прокара ножа през вълнените му панталони, завъртя го и плъзна надолу острието. През образувалия се процеп се показаха боксерки на розово-сини райета.
— Ще те изкормя с удоволствие и ще те хвърля на алигаторите. – Кейд нарочно пусна в действие южняшкия си акцент.
Гърлото на Сам се движеше, но не издаваше никакъв звук. Мъж с дългокрак бял пудел със смешна розова панделка се появи през две къщи. Налагаше се да приключи преди неочакваният свидетел да повика полиция.
— Нека ти обясня как ще се развият нещата оттук нататък. Ти ще скъсаш с майката на Монро. Ще се изнесеш от тази къща. И ако някога те видя да се навърташ насам, двамата с теб ще се разходим до блатото. Разбра ли?
Сам кимна енергично и устата му се изкриви. Кейд отдръпна ръката си, пъхна ножа обратно в ботуша с ловко движение и бързо се отдалечи. По светло не можеше да се промъква през чужда собственост, за да се върне при лодката. От мястото, където беше оставил камиона си, го делеше едночасова разходка пеша в жегата. В най-добрия случай щеше да пропусне част от смяната си и да изгуби половин надница. А в най-лошия – можеше да го уволнят и да се прибере с празни ръце.
Погледна през рамо към внушителната бяла къща и се усмихна. И в двата случая си заслужаваше.
Юни, наши дни...
Застанала до високото гише, Монро Кърби попълваше картона на последния пациент и раздвижваше глезените си. Денят се оказа дълъг. Госпожа Джун, главната сестра, се втурна в стаята и служебните й чехли изскърцаха по пода.
— Имам нов пациент за приемане. Някой от вас може ли да го поеме?
Монро се подпря на лакти и разтри врата си.
— Вече е почти пет и трябва да се срещна с момичетата в залата. Ще го поемеш ли, Барт?
Бартоломю Джоунс прокара ръка през късата си афро-прическа и й отправи една от сто и двайсет каратовите си усмивки.
— Бих го направил, Монро, но днес Дейна има рожден ден. Ако закъснея, утре ще се върна като пациент. С извит врат.
Тя отвърна на усмивката му, въпреки умората. Независимо колко напрегнати и натоварени бяха, Бартоломю разведряваше деня на всеки и превръщаше работата на физиотерапевт в забавление. Това беше неговата дарба и Монро никога не съжали, че се върна в Котънблум, за да се присъедини към екипа му. Беше уморена, но всеки клиент заслужаваше лечение с добро отношение и окуражаване от нейна страна.
— Ще изпратя съобщение на Тали да започват без мен. Да се надяваме, че този ще бъде отзивчив. Досие?
— Няма.
— Документи?
— Попълва ги във втора стая. Въпреки че не изглежда особено доволен от това. Доведе го господин Форнет, но двамата не престават да спорят.