— За трудова злополука ли става въпрос?
Сойер Форнет управляваше завод за автомобилни части на щатската граница в Луизиана. Ако човекът се беше наранил в някой от цеховете, трябваше да се спазват специалните правителствени разпоредби.
— Не споменаха нищо подобно, а и не мога да си представя, че езикът, който използват, е подходящ за което и да е работно място. – Лицето на госпожа Джун се изчерви. – Ако трябва да гадая, бих казала, че са роднини. Господин Форнет има ли брат или братовчед?
Сърцето на Монро запрепуска лудо, въпреки че не беше направила дори и крачка. Устата й пресъхна, сетивата й се изостриха болезнено. Мина покрай Бартоломю и госпожа Джун, без да каже дума.
Защо й се сви стомахът – от нерви или очакване? Не се беше чувствала така от първата си работна седмица. Възможно ли е Кейд Форнет да се е върнал в Котънблум?
Видя го за последен път като първокурсничка в колежа. Преди десет години. Беше отскочила до магазин за дрехи втора употреба от луизианската страна на реката, за да си търси парти костюм. Темата беше бедняшка сватба и съвсем не й допадаше.
Компанията беше решила, че магазинът е пълен с гащеризони и къси дънки. Сред смях и закачки те оглеждаха рафтовете с памучни ризи и непромокаеми работни панталони. Монро се отдели от групата, засрамена от поведението им, въпреки че не можеше да обясни точно защо.
И тогава го забеляза. Стоеше на не повече от десетина крачки, преметнал две ризи върху ръката си, и се взираше право в нея. Ръката й замръзна върху рамото на опърпано кадифено сако, но вътре в нея всичко превключи на по-висока скорост.
Не го беше виждала от месеци и никога през деня. Беше толкова сдържан в нощта, когато й бе пожелал успех в колежа и я бе целунал леко по бузата. За първи път си бе позволил подобно нещо и щом тъмнината го погълна, тя инстинктивно усети, че една врата се беше захлопнала.
Естествено, той повече не се върна при тополата, въпреки че тя го чакаше там при всяко пълнолуние.
Нещо се беше случило с него през изминалите месеци. Някаква нова твърдост се бе появила в очите му и го бе състарила непривично за двайсет и трите му години. Искра премина през малкото разстояние между тях. Кейд й кимна. Обзе я необуздано желание да го прегърне и да склони глава на гърдите му. Липсваше й.
Пристъпи към него, но той остави ризите и си тръгна. Вратата в дъното на магазина хлопна и я накара да потръпне. В следващите няколко секунди се питаше дали тази среща и искрата, прехвръкнала между тях, не беше плод на въображението й. Тогава най-добрата й приятелка Регън Ловел обви ръка около кръста й и я върна в компанията на кикотещите се момичета.
Когато след няколко седмици се върна за коледната си ваканция, разбра, че се е преместил в Мобайл, Алабама. Не знаеше дали изобщо кракът му бе стъпвал в коя да е от двете половини на Котънблум оттогава. Но тъй като с нетърпение очакваше новини от него, непременно щеше да чуе.
Безпокойството я правеше нервна. Наистина ли беше той? Някакъв инстинкт, може би по-скоро надежда, й подсказваше, че е така. Какво му се беше случило? Колко тежко беше ранен? Разтри устни, разтегли ги във фалшива усмивка и отвори вратата.
Мъжът, който бе седнал на стола, изглеждаше прекалено едър за малката приемна. Без да е с наднормено тегло или прекомерно набит, притежаваше енергия, която явно го изпълваше до краен предел и настойчиво търсеше отдушник. Погледът й обходи тялото му, съзнанието й се опитваше да възприеме всичко наведнъж. Въздухът помежду им почти осезаемо вибрираше.
Той се държеше така, сякаш я виждаше за първи път, но стомахът й се сви по добре познатия начин. Големи, мазолести ръце въртяха между коленете издраскан бастун, широките стъпала бяха обути в ботуши с дълбок грайфер.
Тъмната гъста коса се нуждаеше от подстригване, а в наболата поне двуседмична брада проблясваха стоманени нишки. Раменете му бяха станали по-широки и гръдният му кош изглеждаше по-масивен, отколкото си го спомняше. Очите му се вторачиха в нея. Тъмнозелени и напрегнати, пазещи всичките й тайни.
— Мили боже! Кърби. Монро Кърби. Вече си пораснала. – В дълбокия му глас се усещаха подмолни остри ръбове, сякаш изминалите години бяха оставили грозни белези в него. Погледът му, също като нейния, беше толкова напрегнат, че тя ненужно оправи реверите на бялата си престилка.
— Помниш ме. – Господи, звучеше като тийнейджърка, изправена пред идола си. Следеше всичките му постижения, доколкото й беше възможно. Последната му изява беше в лъскаво бизнес списание за успешни предприемачи, но статията разказваше по-скоро за авантюристичните му приключения, отколкото за конструкторската му компания.