Казанова зави по шосе №40 и се отправи на юг. Според лъскавите бели надписи на зелен фон край пътя, той пътуваше към Гарнър и Маккълърс.
Отклони се от шосето на изход №35, на който пишеше с дебели букви „Към Маккълърс“. Беше изминал петдесетина километра. Наближаваше единайсет и половина. Часът на вампирите.
Имах намерение да го довърша тази нощ, без значение как. Никога не бях правил това преди, никога през цялата си кариера.
Този път беше нещо лично.
117
На километър и половина от отклонението за магистрала №41 един камион форд изскочи от скрит в мрака страничен път. Това беше неочакван късмет. Тежкотоварният червен камион попадна между Сайкс и мен, осигурявайки ми известно прикритие. Не голямо, но достатъчно за няколко километра.
Тойотата най-сетне се отклони от главния път няколко километра след Маккълърс. Сайкс остави колата на претъпкания паркинг пред един бар, наречен „Спортни вести“. Никой не би забелязал една кола повече.
Точно това го издаде в началото. Точно затова дори Кайл Крейг фигурираше в моя списък със заподозрени. Казанова явно знаеше за всяко действие на полицията, и то преди тя да го е предприела. Допусках, че той е отвлякъл някои жени, след като се е натъкнал на тях именно в качеството си на офицер от полицията. Детектив Дейви Сайкс! Той приклекна в професионална стойка за стрелба онзи следобед на улицата в Чапъл Хил. Тогава разбрах, че също е полицай.
Докато се ровех из вестникарските статии за убийството на златната двойка, попаднах на неговото име. Сайкс е бил начинаещо ченге в екипа, разследващ случая. Разпитвал е един студент на име Уил Рудолф, но никога не спомена пред никой от нас, никога не ни намекна дори, че се е срещал с Рудолф през 1981 година.
Подминах „Спортни вести“ и паркирах край пътя веднага след първия завой. Слязох от колата и тръгнах на бегом обратно към бара. Точно в този момент видях Сайкс да пресича пътя пеша.
Казанова вървеше по един страничен път, пъхнал ръце в джобовете на панталоните си. Изглеждаше така, сякаш живее някъде тук, в малкия град. Пистолет с електрически заряд ли криеш в един от тези дълбоки джобове? Усещаш ли отново познатите изгарящи иглички? Върна ли се тръпката?
Пътят навлезе в борова гора и Сайкс ускори ход. Той беше доста бърз за едър мъж. Можеше да ми се изплъзне. Нечий живот в тази мирна околност можеше да бъде изложен на риск. Още една Шуши Крос. Още една Кейт Мактиърнън. Спомних си думите на Кейт: „Намушкай го с кол в сърцето, Алекс, като вампир.“
Извадих деветмилиметровия „Глок“ от кобура. Лек. Ефикасен. Полуавтоматичен. Дванайсет смъртоносни изстрела. Зъбите ми бяха стиснати толкова силно, че изпитвах болка. Изключих фактора „сигурност“. Бях готов да очистя Дейви Сайкс.
Вървях и се взирах в зловещите сенки на боровите клони. Пред мен на фона на пълната бледожълта луна изникна островърха къща. Бързо се промъкнах по мекия килим от борови иглички. Не вдигах никакъв шум. Бях влязъл в неговото темпо и поддържах неговия ритъм.
Видях как Казанова се приближава към островърхата къща с нарастваща скорост. Познаваше пътя. Явно е бил тук и преди. Бил е тук, за да планира нещата, да проучи поредната жертва, да подготви всяка подробност.
Хукнах към къщата. И тогава го изгубих от поглед. За секунда. Може би се беше шмугнал вътре.
В къщата светеше само една мъждива лампа. Сърцето ми всеки момент щеше да се пръсне, ако не успеех първо да го застрелям. Пръстът ми не се отделяше от полуавтоматичния спусък.
„Намушкай го с кол в сърцето, Алекс, като вампир.“
118
Очисти Сайкс.
Мъчех се да овладея чувствата си, да намеря скрития си резерв от спокойствие, докато тичах към покритата задна веранда, потънала в мрак и играещи сенки. Чух бръмченето на климатична инсталация вътре. Забелязах олющена лепенка на белосаната входна врата. На нея пишеше: „Аз живея заради сладкишите на баба.“
Той беше открил още една хубавица. Тази нощ щеше да я отвлече. Звярът не можеше да се спре.
— Добър вечер, Крос. А сега свали пистолета. Направи го много бавно, задник такъв — каза дълбокият глас някъде от тъмното зад мен.
За миг затворих и двете си очи. Свалих пистолета и след това го хвърлих на ливадата сред тревата и боровите иглички. Усещах тялото си като асансьор по време на свободно падане.
— Сега се обърни, кучи сине. Гаден, шибан натрапник.
Обърнах се и погледнах Казанова в лицето. Най-сетне беше пред мен, само на една ръка разстояние. Беше насочил полуавтоматичен браунинг към гърдите ми.
Край на задълбочените размисли, сега ми оставаха само голите инстинкти. Оставих десния ми крак да се подгъне, сякаш бях изгубил опора. После забих юмрук в главата на Сайкс, така че свитки му излязоха от очите. Това беше жесток удар, зашеметяващ топовен изстрел.