В Дърам бях идвал и по-рано за дипломирането на Нейоми. Тя завърши „Дюк“ с пълно отличие и получи едни от най-силните и възторжени овации в историята на церемонията по връчването. Целият личен състав на семейство Крос бе налице. Това бе един от най-щастливите и горди дни за всички нас.
Нейоми беше единственото дете на брат ми Арон, който почина от цироза на трийсет и три години. Тя порасна бързо след неговата смърт. Майка й трябваше години наред да работи по шестдесет часа на седмица, за да издържа и двете, така че Нейоми въртеше домакинството от десетгодишна. Беше най-мъничкият генерал.
Тя беше бързо развиващо се малко момиченце и четеше за приключенията на Алиса в „Огледалния свят“, когато бе само на четири години. Един семеен приятел й даваше уроци по цигулка и тя се научи да свири добре. Обичаше музиката и все още свиреше, когато й оставаше време. Завърши гимназията „Джон Каръл“ във Вашингтон като първенец на класа. Колкото и да беше заета с уроците, намираше време да пише изящна проза за живота, видян през очите на човек, израснал в новите квартали. Напомняше ми за Алис Уокър5 на млади години.
Надарена.
Изчезнала преди повече от четири дни.
В чисто новата сграда на полицията в Дърам нито един колега не излезе да ни приветства с добре дошли дори след като ние със Сампсън показахме значките и удостоверенията си от Вашингтон. Дежурният сержант не беше впечатлен.
Той ми приличаше на телевизионния синоптик Уилард Скот. Беше подстриган, като таралеж, имаше дълги дебели бакенбарди и кожата му беше с цвят на прясна шунка. След като разбра кои сме, положението леко се влоши. Никакъв червен килим, никакво южняшко гостоприемство, никаква южняшка взаимопомощ.
Ние със Сампсън трябваше да седнем и да си гризем ноктите от нетърпение в дежурната стая на Дърамския полицейски участък. От горе до долу блестящо стъкло и полирано дърво. Даряваха ни с онези враждебни изражения и непроницаеми погледи, които обикновено са запазени за пласьори на наркотици, заловени край училищата.
— Имам чувството, че току-що сме кацнали на Марс — каза Сампсън, докато чакахме и наблюдавахме как изключително милите, добре гледани дърамски жалбоподаватели идват и си отиват. — Не ми харесва чувството, което ми вдъхват марсианците. Не ми харесват малките им мънистени марсиански очички. Не мисля, че ми допада новият Юг.
— Като си помислиш, където и да бяхме отишли, все това ни чака — казах на Сампсън. — Щяхме да получим същия прием, същите студени погледи и в полицията на Найроби.
— Може и така да е. — Сампсън примига иззад тъмните си очила. — Но те поне щяха да са черни марсианци. Поне щяха да знаят кой е Джон Колтрейн6.
Дърамските детективи Ник Ръскин и Дейви Сайкс най-сетне слязоха да се срещнат с нас час и петнайсет минути след като бяхме пристигнали.
Ръскин леко ми напомняше за Майкъл Дъглас в неговите роли на ченге. Дрехите му бяха добре съчетани: спортно сако от туид в зелено и кафеникаво, фабрично изтъркани дънки, жълт мобифон. Беше висок горе-долу колкото мен, което ще рече около метър и деветдесет, тоест малко по-висок от необходимото. Дългата му кестенява коса беше зализана назад и подстригана с бръснач.
Дейви Сайкс беше добре сложен мъж. Главата му представляваше масивен блок под прав ъгъл с раменете. Имаше сънливи очи с цвят на овесена каша, почти никакъв емоционален израз, доколкото можах да доловя. Сайкс беше типът на приятел до гроб; определено не лидерът. Поне ако първите впечатления имат някакво значение.
Двамата се ръкуваха с нас и се държаха така, сякаш всичко вече е простено, сякаш ни прощаваха, задето сме ги обезпокоили. Имах чувството, че Ръскин е свикнал да се налага в Дърамския полицейски участък. Приличаше на местната звезда. Най-важната персона по тези места. Идолът на жените в дърамския дворец от стъклопласт.
— Съжалявам, че се наложи да чакате, детектив Крос, детектив Сампсън. Голям огън ни се пече на задниците — каза Ник Ръскин. Имаше лек южняшки акцент. Изключително самоуверен.
Все още не бе споменал името на Нейоми. Детектив Сайкс мълчеше. Дума не обелваше.
— Какво ще кажете за една разходка с мен и Дейви? Ще ви разясня ситуацията по пътя. Станало е убийство. Полицията е открила женски труп в Ефланд. В извънредно лошо състояние.
12
5
Алис Уокър (1944) — американска негърска писателка, поетеса, критичка и есеистка, активистка на движението за човешки права през 60-те години. — Б.пр.
6
Джон Колтрейн (1926–1967) — американски джазов саксофонист, свирил през 1955 г. в квинтета на Майлс Дейвис, по-късно оглавил свой квартет. — Б.пр.