Миризмата му сега беше смесена с тази на оръжието, както и уникалния му аромат, който сигурно беше по-силен заради разстоянието в стаята.
Познанията на Джес по тази тема бяха ограничени, но на Породите — не. Те знаеха как да проследяват враговете си, независимо дали те са били в непосредствена близост и сътрудничество, или не.
— Няма да ти се размине, Тод. — Младата жена поклати глава, но знаеше, че времето й изтича. Можеше да види в изражението му, в стягането на плътта на скулите и челото му, че той подготвя следващия си ход.
Не можеше да стигне до собствения си пистолет.
— Как успя да повалиш Хоук? — Не беше усетила удар по главата му, а със сигурност щеше, ако имаше такъв.
Тод се ухили отново. Усмивката му беше самодоволна и триумфална.
— Шампанското, което му дадох на партито. Имаше опиат. Специална малка смес без мирис, без вкус и отнема няколко часа да въздейства на сетивата на Породите. Възползвах се от удобния случай — сви той рамене. — И се увенча с успех.
Успех за него.
— Не искаш да правиш това, Тод — каза дрезгаво Джес и се изправи на крака, олюлявайки се сякаш е замаяна, сякаш ударите и шокът й бяха дошли прекалено много. — Не можеш да унищожиш Породите по този начин. Няма да проработи.
— Ще ми се размине — увери я той. — Те никога няма да разберат, че съм бил аз.
— Не ме слушаш, точно като баща ми — каза остро тя, привидно разгневена. — Начинът да ги унищожиш не е чрез този вид измама. А чрез разгонването.
Тод спря.
— Чифтосването е само слух. — И все пак в гласа му имаше съмнение.
Джесика се изсмя тихо, след което се хвана за ребрата.
— Ще ти простя синините само за миг — каза тя. — Дори ще се опитам да забравя, че си идиот, действащ на своя глава. — Мъжът се намръщи от обидата. — Представи си, ако можеш, че разгонването съществува. Как ще унищожиш Породите?
Очите му се присвиха към нея. О, да, нека съмнението раздвижи малкия ти мозък, помисли си Джес. Тя беше дъщеря на човека, ръководещ Обществото за чиста кръв, част от което очевидно беше и Тод. Дъщерята, която беше в затвора и беше предала хората си. Но той не можеше да бъде сигурен, не съвсем. Никой не беше чул нищо за нея в продължение на една година.
— Ти можеш да докажеш разгонването — предложи той тихо.
— Татко няма да ме чуе. — Джесика поклати глава яростно. — Убийството на половинките им само ще ги вбеси, но те имат зад гърба си подкрепата на много влиятелни политически фигури. Това не е начинът да бъдат победени.
Тод кимна бавно.
— Трябва да накараме хората да се страхуват от тях.
Джес се усмихна одобрително.
— Аз не съм предала хората и страната си. Знаеш, че не бих го сторила. Обичам баща си. Обичам страната си.
— Ти измъкна половинките на Ганър и Арлингтън от капана — обвини я той гневно, но пистолетът му се отпусна и вниманието му се насочи другаде.
— Направих онова, което трябваше — изръмжа Джес. — Разгонването, Тод. Докажи разгонването. Как ще го сториш?
Мъжът облиза устни и я погледна, сякаш започваше да разбира гледната й точка.
— Остави разгонването да поеме своя курс — предложи тя. — След това е бягството. Веднъж да го направя и разгонването да ме обземе, тогава ще имам това, от което се нуждаем, за да унищожим враговете. Доказателство.
Нямаше такава възможност.
— Чифтосана ли си?
— Близо съм. — Джесика прокара пръсти през косата си, имитирайки раздразнение. — Докато ти не реши да си играеш на идиот. Боже, не можа ли да ми дадеш само още няколко дни? Това е всичко, което ми трябва.
Дали подейства? Тод беше подозрителен. Все още я наблюдаваше, сякаш знае, че го лъже, че си играе с него.
— Как мога да ти вярвам? — Искаше да й повярва, защото мисълта най-сетне да докаже, че Породите са заплаха, беше неустоима.
— Никога ли не обръщаш внимание на друго, освен на собствените си безславни малки фантазии? Кажи ми, Тод. Някога здрависвал ли си се с някоя от съпругите на Породите? Не си ли забелязвал, че никога не ти позволяват да ги докоснеш? Как само на определени членове на някое министерство им е позволено да бъдат около тях? Казаха ми за разгонването още през първата ми година тук, защото съпругата на Алфа, както и тази на втория по ранг, се сприятелиха с мен. Аз трябваше да подпиша откази и да се закълна във всичко под слънцето, че никога няма да разкрия това. За да го докажа, трябваше да се погрижа един от тях да се чифтоса с мен. — Джес погледна към Хоук привидно отвратена и забеляза лекото трепване на клепачите му.