— Не мога да рискувам — каза Тод тихо, гласът му сега беше изпълнен със съжаление. — Съжалявам, Джес. Не мога да пропусна шанса си с теб.
Щеше да я убие.
Джес проследи как Тод вдигна оръжието и се прицели в корема й. По дяволите, това щеше да боли. Той искаше да я накаже, независимо дали го вярваше или не.
— Чичо Крейг ще те одере жив заради това — отсече тя.
— Подобно на Породите, Крейг първо трябва да разбере кой го е направил — информира я той, усмивката му беше стегната и сурова. — За разлика от някои, които са в Обществото, аз вярвам, че понякога трябва да поемаме всяка възможност, която ни се отдава, да унищожим Породите. Ти си неговата половинка. Жива, ти ще служиш за техните цели. Мъртва, ти ще го унищожиш.
Ръката му се стегна.
Джесика се хвърли през стаята, плъзвайки се по пода, благодарна, че стреля по нея, не по Хоук. В същото време злокобен, разярен вой отекна в къщата.
Падането на замлъкналото оръжие се чу секунда преди писъците му. Секунда преди да настане хаос.
Залитайки, Джес се втурна към чантата си. Вдигна глава и се препъна в матрака, очите й се разшириха при гледката, разкрила се пред тях.
Животинска, примитивна. Хоук държеше Тод за врата в мощната хватка на ръцете си и го разтърси. Оръжието падна на пода и Тод се взря ужасено в яростното изражение на Породата.
Устните на Хоук бяха отдръпнати, оголвайки кучешките му зъби, които проблясваха на слабата светлина на коледните лампички. Още един вой се изтръгна от него, когато войниците Породи нахлуха в стаята. Водеше ги не друг, а самия Улф, изражението му беше яростно. Хоук отново разтърси Тод, преди да го хвърли към стената и да забие юмрук в корема му.
Въздухът излезе от гърдите на другия с въздишка. Когато Хоук отстъпи назад, той се свлече на пода задъхан, кратки викове се откъсваха от гърлото му, докато се опитваше да изпълзи надалеч.
— Хоук… — Джес тръгна към половинката си и вдигна треперещата си ръка. От очите й започнаха да се стичат сълзи.
Тогава той се обърна. Златните му очи горяха от гняв. Ридание разтърси тялото й. Той беше чул всичко. Беше я чул да говори как го е предала и как ще го предаде по-късно. Беше чул лъжите, които беше казала, за да отвлече вниманието на Тод, лъжи, които щяха да подпишат смъртната й присъда.
— Моята половинка — изръмжа Хоук, дръпна я неочаквано към себе си, шокирайки я със силата на хватката и ръмженето в гласа.
Преди тя да успее да потвърди или отрече, той сведе глава, устните му покриха нейните и езикът му се тласна властно между нейните.
Вкусът на хормона веднага експлодира през сетивата й. Беше по-плътен, по-пикантен отвсякога. Джес усети как пламва почти моментално, експлозията от усещане, глад и нужда връхлетя тялото й и я накара да се притисне към гърдите му, за да се доближи до него.
Сякаш смъртната заплаха го беше тласнала отвъд здравия разум. Целуваше я с отчаяние, което Джесика не бе познавала преди, отчаяние, с което отговаряше и тя. Езиците им се преплитаха, съединяваха, бореха се и отстъпваха в един танц, стар като света.
Когато успя да се откъсне от нея, тя залитна към него, замяна и несигурна. Тогава чу мъжете зад гърба си, ужасените викове на Тод, задъханите му обвинения към нея. Детайли от плана, който тя му беше дала, план, който не съществуваше.
— Разкарай това копеле от дома на половинката ми — обърна се Хоук към Улф, докато Джес се опитваше да се извърти в ръцете му. — Искам го мъртъв.
— Спокойно — заяви Улф, тъмните му очи се местеха от единия към другия. — Той вече изказа няколко сериозни обвинения към Джес, Хоук — предупреди Алфа.
— Лъжи! — Ръцете му се стегнаха около половинката му. — Копелето мислеше, че съм в безсъзнание от лекарството, което ми е сипал на партито. Но не ми е дал достатъчно. Бях слаб, но в съзнание. Той лъже. Хвалеше се с участието си в предателството на Породите и с връзките си с Обществото за чиста кръв, които нападнаха в Адвърт преди освобождаването на Джес. Искам да се погрижиш за него. За постоянно. Той знае, че тя е моята половинка. Достатъчно подъл е, за да събере информацията за чифтосването. Риск, който не можем да си позволим.
Улф се втренчи в него за няколко дълги секунди, докато Джес гледаше и се мъчеше да си поеме дъх. Чувстваше се така, сякаш пада, сякаш силата се изсмука от крайниците й в мига, в който Тод бе дръпнал спусъка.