— Още не съм решил. — Хю свали жакета, ризата и панталона и се наведе над легена да се измие. — И ти трябва да смениш ризата и панталона си.
Робин огледа скептично ризата си.
— Не е много мръсна. Носил съм я само една седмица.
— През която всеки ден си бил на седлото — напомни му укорно Хю. — Миризмата ти е крайно неприятна, синко, а ако искаш да направиш впечатление на младите дами, трябва да миришеш на чисто. Значи имаш нужда от основно измиване. — Той хвърли кърпата на сина си и изчервеният Робин побърза да я улови.
Хю се засмя, седна на леглото и обу чисти чорапи. Винаги когато му оставаше свободно време от военната служба, той се занимаваше усърдно със сина си и го водеше със себе си още от петгодишната му възраст. Майката на Робин почина при раждането и Хю успя да превъзмогне мъката си, като се зае с възпитанието на сина си. Робин, който много приличаше на майка си, много често му напомняше с мимики и жестове за Сара, любимата му съпруга, толкова рано отнесена от смъртта, и тогава дъхът му спираше и той отново преживяваше болезнено неотвратимата загуба.
Сега момчето беше почти възрастен мъж и можеше да придружава баща си във военните походи. Дългото пътуване до Дербишайър беше първото, което предприемаха заедно, и още повече ги сближи.
Хю стегна връзките на чорапите под коленете си, докато скритом наблюдаваше приготовленията на сина си. Веднага беше усетил, че Гуинивър хранеше към дъщерите си същата силна любов, каквато той изпитваше към сина си. Дали момичетата също й напомняха за мъртвия съпруг? Дали тя беше обичала лорд Хадлоу, както той бе обичал Сара?
Хадлоу беше станал жертва на стрелата на един ловец, тайнствена стрела, за която никой не желаеше да признае, че е негова. За съжаление стрелата нямаше и никакъв знак, по който би могъл да бъде разпознат собственикът й. Повечето ловци белязваха стрелите си, за да няма съмнения кой е улучил животното. Обаче лорд Хадлоу бе улучен от стрела без белег, а смъртта му донесе на вдовицата цялата земя между Матлок и Честърфийлд, която беше много богата на въглища и желязо. Сега дамата притежаваше толкова много имоти и ловни участъци в графството, че можеше да пътува по половин година от едното място до другото, без да повтаря посещенията си.
Хю отиде до прозореца и завърза връзките на ризата си, загледан към сочните ливади зад просторните градини. Мекият сив цвят на каменните стени, с които бе обграден Малори Хол, и цветният разкош на терасовидните градини му даваха да разбере защо тя предпочиташе този имот пред всички други. Дали пък не се беше омъжила за лорд Малори само за да се сдобие с това прекрасно имение?
Какви хора са били съпрузите й? Той не познаваше нито първия, нито следващите, макар че първият беше роднина на баща му. Роджър Нийдхем е бил много по-възрастен от шестнадесетгодишната си невеста. Горе-долу два пъти по-възрастен. Бракът им със сигурност е бил уреден, без да попитат момичето. Но никой не я е принуждавал да се омъжи за следващите трима мъже. Тя сама беше избирала кого да отведе пред олтара, сама беше влизала във връзка с избраниците си. Учените благородни дами съвсем не бяха рядкост по това време. Например лейди Мери, незаконната дъщеря на краля, беше известна като превъзходна познавачка на латинския и учена, а се твърдеше, че четиригодишната й сестра лейди Елизабет вече ходела на уроци. Но юридически обученият ум е нещо съвсем друго, каза си Хю.
Сигурно между слугите и работниците имаше възрастни хора, които познаваха дамата от много години, продължи да размишлява той. Може би ще има късмет и да попадне на хора, който й бяха служили по време на различните й бракове. Например управителят. Главният ловец. Някой от възпитателите. Някоя камериерка. Още утре сутринта щеше да хвърли мрежите си и да види какво ще улови.
Той извади яркочервен жакет, облече го и го пристегна на кръста с колан от тъмна кожа. В този миг прозвучаха камбаните за вечерна служба.
— Да вървим, Робин. Вече е почти пет. Не бива да караме домакинята да чака. — Хю наметна широката, удобна горна одежда от избродирана червена коприна, подплатена с тъмносиня материя, и затъкна камата си в ножницата. После огледа изпитателно сина си и кимна одобрително с глава. Почисти няколко прашинки от рамото му и го поведе навън.
Пикантният аромат на печено от кухнята накара Робин да въздъхне с копнеж. Но още не беше време за вечеря. Първо трябваше да отидат в параклиса, където камбаната все още биеше.
В параклиса, разположен в горния двор на замъка, се бяха събрали всички по-важни членове на домакинството. Когато Хю и Робин влязоха в сводестото помещение, мъжете и жените се обърнаха да ги погледнат от високите си дъбови столове.