Защо обаче Гуинивър не се бе постарала да скрие целта на пътуването си или да се измъкне незабелязано? В сърцето му пламна надежда. Дали тя очакваше той да разбере заблудата си и да се опита да я върне? Не му се вярваше. Не беше в стила й да играе подобни игри. Тя знаеше, че той не би я принудил да се върне при него, затова не беше сметнала за нужно да скрие убежището си.
— Идете да се осведомите как се стига до този пансион — нареди нетърпеливо той. — И заповядайте да оседлаят коня ми.
— Веднага, милорд. Ще повикам готвача. Той тъкмо пали печката в кухнята. — Милтън излезе забързано от стаята и черната му одежда се развя зад гърба му.
Хю се върна отново до огъня. Щом научеше истината за лорд-пазителя на печата, щом видеше разкаянието на съпруга си, щом чуеше извиненията му за обидата, която й беше нанесъл, Гуинивър със сигурност щеше да се върне при него.
Милтън се върна с готвача, който смутено триеше брашнените си ръце в престилката, докато подробно описваше на лорд Хю пътя до пансиона на сестра си.
— Къщата е в най-хубавата част на селото, милорд, въздухът е чист и свеж, наблизо има ниви и гора. Можете да сте сигурен, че там децата няма да заболеят от болестта на мастър Робин.
— Добре, добре, вярвам ти — отбеляза сухо Хю, благодари и бързо излезе от залата. Заваля тих дъждец, беше студено и влажно.
Едно треперещо хлапе държеше коня му в началото на алеята. Животното не изглеждаше особено добре, след като беше прекарало голяма част от нощта навън. Хю го възседна, мина бързо по алеята и го пусна в галоп. Прекоси тесния мост над Холборн Ривър и навлезе в Чийпсайд. Тъй като градските порти вече бяха отворени, той мина през Бишъпсгейт и скоро се озова сред зелените поля.
Мурфийлдс беше селце пред стените на града. В студената сива светлина на утрото нагъсто подредените къщи и кръчми по продължение на единствената улица с дълбоко изровени бразди изглеждаха топли и гостоприемни. От комините се издигаше дим, през затворените капаци на прозорците се процеждаше светлина. Във въздуха се носеше аромат на пържена шунка и пресен хляб.
Хю намери къщата в края на селото и се изненада от добрия й външен вид. Стените бяха прясно боядисани, покривът беше в отлично състояние. Входът откъм улицата беше затворен, капаците на прозорците също.
Той слезе от коня си, върза го на определеното място и почука на вратата. Едва удържаше нетърпението си да затропа с юмруци по дебелото дърво. Никой не отговори на почукването му.
Опита отново и този път отвътре се чуха приглушени гласове, отваряне и затваряне на врата. Хю почука отново.
Някой вдигна резето и вратата се открехна. Мастър Кроудър измери лорд Хю с поглед, в който нямаше учудване — само еднозначна враждебност.
— Какво желаете, милорд?
— Кажете на лейди Гуинивър, че съм тук — отговори сърдито Хю и сложи ръка на бравата.
— Милейди знае, че сте тук, сър — отговори спокойно Кроудър. — За съжаление не може да ви приеме. — Той понечи да затвори вратата, но Хю стисна бравата толкова силно, че кокалчетата му побеляха.
— Трябва да говоря с нея, Кроудър. Не ми препречвайте пътя!
— Аз се подчинявам само на господарката си, сър. А тя не иска да ви види. — Тонът на Кроудър беше мек, но погледът му бе леден.
Измъченият Хю пусна бравата.
— Тогава ви моля да й предадете посланието ми — отговори примирително той, макар да беше вбесен от безсрамието на слугата. Трябваше да знае, че хората на Гуинивър са й безусловно предани.
— Разбира се, милорд!
Хю се поколеба. Не можеше да каже пред Кроудър онова, което възнамеряваше да каже на Гуинивър.
— Имате ли пергамент и перо? — попита смутено той.
— Позволявам си да ви насоча към гостилницата на ъгъла, сър — там ще намерите всичко, което ви е необходимо. — Кроудър посочи надясно. — И ще можете да се освежите.
Хю се обърна рязко и излезе навън. Кипеше от гняв, че трябваше да изтърпи унизителното поведение на слугите, но в същото време не можеше да се сърди на Кроудър. Той със сигурност знаеше за обвиненията на съпруга срещу любимата му господарка. Със сигурност знаеше за обидите, които й беше нанесъл. Като всички останали слуги на Гуинивър Кроудър сигурно много искаше да види главата му набучена на пика над градските порти.
Хю намери гостилницата и влезе, при което трябваше да наведе глава, за да не се удари в ниската рамка на вратата. Беше ден за пране и откъм пералнята се носеше миризма на вряща сапунена пяна.
Жена с кръгло лице и запретнати ръкави дойде да посрещне госта. Бонето й беше влажно и смачкано. Подозрителният й поглед напомни на Хю, че беше немит и небръснат и че след двубоя с Тайлър изобщо не си беше дал труд да се преоблече.