Най-после го бе улучила. Разбра го по лекото зачервяване на обрулената от слънцето и вятъра кожа, по вцепенената уста, по вирнатата брадичка.
— Така ли? — контрира тя, остави изгризаната костичка и маниерно облиза пръстите си един след друг.
Хю се улови, че погледът му жадно следи върха на езика й между топлите устни, които образуваха примамлив контраст с белите зъби. Не помнеше някога да е виждал толкова чувствен жест като това облизване на пръстите и гневът му от наглия й намек моментално изчезна.
— Мамо… мамо… — Звънкото гласче на Пипа разкъса кръга на напрежение, който се бе сключил около тях, и двамата въздъхнаха облекчено.
— Какво има? — Гуинивър се усмихна на дъщеря си, чието личице пламтеше от вълнение под златната корона на плитките.
— Мога ли да помоля момчето да танцува с мен? Свирят гаярда, а аз днес цяла сутрин упражнявах стъпките.
Гуинивър видя разочарованата физиономия на Пен и зачервените бузи на Робин, който бе разбрал, че бързайки да насити глада си, е забравил светските си задължения — да не говорим, че бе пропуснал идеалната възможност да покани дамата на сърцето си.
— Днес Пен има рожден ден и тя трябва да открие танците — отговори меко майката.
Робин се изкашля, изтри устата си със салфетката, скочи и заговори, заеквайки:
— Лейди Пен, позволете да…
Той бързо избърса ръката си в панталона, защото се боеше, че е още мазна, и я протегна подканващо към Пен.
Момичето се изчерви като роза и стана, за да му подаде ръка. Под шумните ръкопляскания на гостите, които наставаха на двойки, за да се присъединят към тях в отмерените фигури на танца, Робин поведе дамата си към подиума.
Пипа прехапа устни и успя да изпише на лицето си усмивка. След малко се успокои и заръкопляска с другите.
Хю хвърли салфетката си и стана.
— Хайде, госпожичке, искам да проверя колко добре си научила стъпките. — Той й предложи ръката си с най-меката си усмивка и Пипа скочи с такова въодушевление, че преобърна стола си.
— О, моят учител по танци смята, че съм много добра. Всъщност по-добра от Пен — довери му тя с висок шепот. — Аз имам по-добро чувство за ритъм и стъпвам по-леко от нея. Иска ми се да знам дали това ще направи впечатление на момчето.
— Сестра ти е прелестна танцьорка — отговори сдържано Хю. — Трябва да бъдеш наистина много добра, за да танцуваш като нея.
— Да, такава съм — увери го Пипа, без да осъзнае укора, докато подтичваше редом с него към танцовата площадка.
Гуинивър облегна глава на богато резбованата облегалка на стола и за малко затвори очи. В момента се чувстваше напълно изтощена, толкова уморена, като че имаше зад гърба си физическо премерване на силите. След малко отново се изправи, отпи глътка вино и се загледа към танцьорите. Пен и Робин отдаваха голямо значение на танца. Пен беше захапала здраво долната си устна, толкова беше съсредоточена. Робин внимаваше за всяка стъпка. При това положение никой не смееше да подеме разговор, защото неминуемо щяха да се объркат. Гуинивър ги наблюдаваше трогнато и усети как умората и отчаянието и малко се уталожиха.
Пипа хвърчеше около грамадния си партньор като мъничка зелена пеперуда. Въпреки ръста и изправената си стойка Хю дьо Босер се движеше леко, почти грациозно и с умението на стар танцьор. Гуинивър забеляза, че той се държеше съвсем естествено с живата си малка партньорка и това не го притесняваше. За разлика от сестра си Пипа бъбреше без прекъсване, но Гуинивър видя, че Хю удостояваше с отговор само определени части от речта й. Мъж, който явно не си хабеше енергията за безполезни неща! Той продължаваше да се усмихва, очите му бяха пълни с веселие, докато от време на време се навеждаше да отговори на Пипа, и Гуинивър за пореден път се запита как в едно тяло можеха да съжителстват две толкова различни същества.
Тя усети странни тръпки и внезапен прилив на кръв накара бузите й да запламтят. Същото беше изпитала при първата среща с Тимъти Хадлоу. Това се случи на празника на Тримата крале, когато всички лудуваха и си позволяваха какви ли не волности. Тогава тя бе хвърлила око на лорд Хадлоу и той на нея. Изведнъж й се стори, че усеща ръката му както някога, когато той безмълвно я отведе в отдалечената стаичка, не по-голяма от гардеробна. Там двамата се отпуснаха на пода и се освободиха от дрехите си в изблик на пламтяща страст. Тя видя пред себе си ясните му кафяви очи, които се смееха, когато легна върху нея, задвижи се бавно и поведе нарастващата й жажда към момента, когато…
Всемогъщи боже! Тя усети топлата влажна възбуда в слабините си, дълбокото пулсиране в долната част на тялото си, горещината на кожата си, внезапния оргазъм. Нито един мъж преди или след Тимъти не беше събуждал в тялото й това сладостно желание, този пламък…