— Милтън!
— Да, милорд? — Докато господарят се хранеше, управителят чакаше пред вратата за кухнята.
— Лейди Гуинивър взе ли книгите си?
— Мисля, че не, милорд. Сигурно са още в стаята на магистъра.
— Веднага ги опаковайте и ги натоварете на каручка. Внимавайте да са предпазени от дъжда.
Милтън учудено изкриви лице, ала гласът на господаря издаваше, че не е в настроение да отговаря на въпроси, и той побърза да изпълни заповедта.
Хю довърши закуската си и отново се заразхожда неспокойно из залата, докато чакаше да опаковат и натоварят книгите. Това щеше да бъде подаръкът му за Гуинивър. Само така можеше да й демонстрира разбирането си, прозрението, че се бе държал отвратително. Ако приемеше разкаянието му, тя щеше да го изслуша. Трябваше твърдо да вярва в това и да не се поддава на отчаянието.
Гуинивър спа дълбоко и без сънища, почти като изпаднала в безсъзнание. Когато отново се почука на вратата, тя не чу нищо.
Не чу и Тили, която се промъкна на пръсти в стаята й. Не усети как старата й бавачка застана до леглото и я огледа с внимание.
Тили поклати глава и излезе от стаята така тихо, както беше влязла. Управителят я чакаше на стълбището.
— Спи дълбоко, мастър Кроудър. Престъпление е да я будим.
Кроудър кимна.
— Ще ида да кажа на лорд Хю.
— Да, но не му казвайте, че спи, а че не може да го приеме — посъветва го Тили. — Тя сама ще реши кога да го приеме. Не искам да вярва, че я е победил.
Кроудър кимна отново и слезе да говори с лорда. Двама млади слуги вече внасяха книгите от каручката и ги подреждаха в малката стаичка на магистър Хауърд. Ученият мъж ги поемаше, оглеждаше критично всяко томче и кореше момчетата за невнимателното им отношение към ценното имущество.
Кроудър излезе навън. Лорд Хю чакаше на улицата, едната ръка върху дръжката на меча, другата стисната в юмрук на хълбока. Позата му издаваше нетърпение и нервност.
— Простете, милорд, но господарката ми не може да ви приеме — изрече Кроудър, но веднага отстъпи крачка назад, когато съпругът й пристъпи напред с буреносно лице.
— Не може ли? И защо?
— Възложено ми е да ви предам, че не може да ви види. — Кроудър остана непоколебим.
Без да каже нито дума повече, Хю се запъти към коня си. Още малко и щеше да избута Кроудър настрана и да нахлуе в къщата: но с това само щеше да си навреди. Тъкмо когато се готвеше да се качи на седлото, чу името си, произнесено от звънко детско гласче.
— Лорд Хю! Лорд Хю! — Пипа зави бежешком зад ъгъла. Бонето й беше разкривено, косата мокра от дъжда. Тя се хвърли в прегръдката му с обичайния си устрем, той я вдигна високо във въздуха и я целуна зарадвано.
Малката помилва бузите му и думите бликнаха като поток от устата й.
— Ще останете ли при нас? Защо вече не живеем в дома ви? Как е Робин? Оправи ли се вече? Върна ли се вкъщи? Кога можем да го видим? Мама спи. Много е уморена. Каза ни, че ще почива цялата сутрин, и Тили не позволява да я безпокоим преди обяда. Ще останете ли за обед? Пен! Пен! — извика през рамо тя. — Лорд Хю е тук!
Пен не бързаше като сестра си.
— Добро утро, лорд Хю — поздрави тя, без да се усмихне.
— Добро утро, Пен. — Той остави Пипа на земята, наведе се и целуна по-голямата си доведена дъщеря по челото. — Както чух, майка ви спи.
— Да, сър, много е уморена. Вчера пристигнахме много късно — разказа сдържано Пен. — Искате ли да я видите?
— Не, нека първо се наспи — отговори с усмивка Хю. — Като се събуди, кажете й, че съм идвал и че ще се върна следобед. Донесох й книгите.
— О, мама много ще се зарадва — отговори Пен и сериозното й лице се разведри, в кафявите очи светна радост. — Вчера не каза нито дума за тях, но аз знам, че й беше трудно да се раздели с книгите си.
— И защо го направи? — Хю беше много любопитен да чуе отговора на момичето.
Пен помисли малко и отговори честно.
— Не знам точно. — Погледът й беше открит, питащ. — Знам само, че много бързахме да тръгнем, но не разбирам защо. Вие знаете ли причината, лорд Хю?
— Само майка ви може да ви я обясни — отговори меко той. — Щом се събуди, предайте й моите поздрави и й кажете, че възнамерявам да я посетя следобед.
Пен кимна с готовност.
— Разбира се, че ще й предам.
— Добро момиче! — Той отново се наведе и я целуна по челото. Целуна и сестра й и се метна на коня си.