Досега…
Не, за това и дума не можеше да става! Чиста лудост! Хю дьо Босер беше враг, дошъл да ограби нея и дъщерите й, човек, който се стремеше да я види мъртва — в никакъв случай не мъж, когото можеше да желае!
Отмерените стъпки на гаярдата най-сетне свършиха, Пипа се отдели от Хю и се втурна към Робин. Гласът й надвика трелите на музикантите и глъчката в залата.
— Видя ли как танцувах с баща ти, момче… извинявай, Робин. Нали танцувам чудесно? Ще опиташ ли сега с мен? Следващият танц е рондо. Можем да танцуваме всички заедно — аз и ти и Пен. — Тя хвана двамата за ръцете и ги потегли обратно към танцовата площадка.
Хю се върна на масата. Засмян, с лека стъпка, вземаше по две стъпала наведнъж, докато изкачи подиума.
— Божичко, каква бъбривка! — Пажът намести стола му и той седна. Посегна към чашата и отпи голяма глътка. — Ожаднях само от слушане.
Гуинивър се усмихна с разбиране. Близостта му възбуди сетивата й. Усети лекия аромат на лавандула, следа от розмарин в косата му, когато се наведе настрана, за да си вземе парче хляб от кошничката на масата. Мъж, който внимаваше за телесната си чистота, даже след седмици езда — необичайно явление сред повечето благородници.
За да отклони вниманието си, тя се облегна назад и помоли пажа да каже в кухнята, че е време да поднесат тортата.
— Милейди, събрах смелост и ще поканя лейди Пен на танц! — извика й магистър Хауърд от мястото си в средата на залата. — Надявам се, че няма да се разсърди на тромавите стъпки на един стар мъж с ръждясали стави. — Той кимна засмяно и голямата му глава с черна шапка заподскача като врабец, а рядката сива брада се залюля.
— Тя ще бъде възхитена, магистре — окуражи го Гуинивър, защото знаеше, че независимо от неприятните си усещания Пен ще удостои учителя си с усмивка и уважение, плод на доброто й възпитание.
— А малката Пипа още повече — промърмори Хю. — Защото най-после ще има „момчето“ само за себе си.
Гуинивър избухна в смях. Нямаше как да не влезе в лекия му тон.
— Няма да трае дълго. Магистърът вече не е така умел в танците, както по-рано, макар че умът му изобщо не е пострадал. Щом дойде тортата, вниманието на Пипа ще се съсредоточи изцяло върху нея.
— И майката ли танцува като дъщеря си? — осведоми се засмяно Хю. — Или още е в траур?
— Аз не тъгувам за Стивън Малори — отвърна тихо тя. — И не желая да създавам такова впечатление.
Хю я наблюдаваше неотстъпно. Магията все повече се засилваше. Една от тънките, високи свещи в средата на масата затрептя от внезапно течение и тъмните очи на Гуинивър буквално погълнаха пламъка и го изпратиха към него. Хю продължи бавно и отмерено:
— В, щом е така… Желаете ли да танцуваме, мадам? — Той й предложи ръката си и в сапфиреносиния му поглед блесна предизвикателство.
Втренчена в сините очи, Гуинивър сложи ръка в неговата и се изправи грациозно, при което кехлибарените поли се увиха около тялото й. Скъпоценните камъни на гърдите и по тънката диадема на челото заблестяха под светлината на многобройните факли по стените. Дългото було от черна коприна, което стигаше почти до петите й, се развяваше в ритъма на грациозните танцови стъпки.
Тя му се усмихна като в параклиса и Хю отново изпита объркващото чувство, че излиза от равновесие. Беше твърдо убеден във вината й и в необходимостта да изпълни мисията си докрай, твърдо решен да си възвърне онова, което беше негово по закон — но в този момент усмивката й стопи убеждението и решителността му както слънцето снега. Дали това наистина беше магия? Дали тя се опитваше да омагьоса и него, както беше омагьосала четиримата си съпрузи? Не можеше да реагира другояче на близостта й, макар че се бореше със себе си, стараеше се да стои на разстояние, да гледа ясно и безпристрастно.
— Мама танцува… виж, Пен, мама танцува! — извика Пипа от другия край на редицата, Където подскачаше около Робин, след като той бе отстъпил мястото си до Пен на магистъра. — Тя танцува с твоя баща, момче.
— Виждам — отговори мрачно Робин. — Но не разбирам защо си толкова възбудена. Знаеш ли, аз възнамерявам да се върна на масата. Ще дойдеш ли с мен, или ще продължиш да танцуваш сама?
Пипа сърдито изкриви лице, но го последва обратно към масата.
— Отдавна не съм виждала мама да танцува — довери му тя. — Никога не е танцувала с лорд Малори. Даже на Коледа или в деня на Тримата крале. — Финото й чело се смръщи от спомена. — Той беше лош човек, крещеше и хвърляше разни неща. Всички го мразеха. Веднъж чух как Кроудър каза на Грийни, че лорд Малори е едно пияно чудовище.