Робин, който знаеше само, че баща му е дошъл тук, за да си възвърне полагащото му се по закон имущество, бе шокиран от това разкритие.
— Не е редно да подслушваш — укори я той. — Защото можеш да чуеш нещо, което ти е крайно неприятно.
— О, аз никога не подслушвам нарочно — увери го сериозно Пипа. — Просто хората понякога не знаят, че съм наблизо.
— Как е възможно? — попита смаяно Робин и ококори очи. — Нима твърдиш, че понякога можеш да стоиш тихо и мирно?
— Ти си ужасен! — отговори обидено момиченцето. — Оставям те. Ще ида да си поговоря с Грийни. — Тя скочи от стола си и отиде при главния ловец, който се беше задълбочил в разговор с един от васалите на Гуинивър и често-често отпиваше от рога си. Като видя малката да бърза към него, Грийни реагира отбранително, но с готовност й направи място на дългата пейка.
Пипа опря лакти на масата, сложи брадичка в дланите си и го зяпна любопитно.
— За какво си говорите?
— Не е за твоите уши, малко момиче — отговори Грийни.
— Но изглежда важно — настоя тя.
— Точно така — кимна той и отпи голяма глътка вино. После намигна на приятеля си, който се ухили широко. Всички обичаха Пипа, но темата на разговора им наистина не беше за нея. Двамата бяха разговаряли за лорд Хю дьо Босер и хората му. Васалът беше в двора, когато Хю беше говорил за мисията си, а Грийни беше свидетел на срещата в гората. Макар че никой не знаеше точно за какво става дума, по-важните служители в домакинството на лейди Малори усещаха, че във въздуха витае напрежение. Никой не се чувстваше сигурен, когато пред портите на замъка лагеруваха въоръжени мъже.
— За лова ли говорехте? — Пипа не се отказваше толкова лесно.
— Да — отговори Грийни. — Точно за лова.
— Глиганът наистина ли е нападнал понито на Пен? И какво направи тя — изпищя ли? Сигурна съм, че е изпищяла. Затова стрелата й е пропуснала целта, нали?
Робин, който седеше сам на подиума, се чувстваше все по-зле. Вече беше започнал да съжалява, че е прогонил Пипа, когато откъм кухнята се чуха шумове и сигнал на тромпети прекъсна танца. В залата влезе шествие от факлоносци, в средата им готвачът с огромна четириъгълна торта, украсена с макет на Малори Хол с всичките му градини, портите и безброй човешки фигури. Миниатюрно пони с мъничката фигура на Пен на гърба му изобразяваше езда през мостчето, под което течеше зелено-кафява река.
Зачервена от радост, Пен изостави партньора си и се втурна към масата, следвана от пъшкащия магистър Хауърд.
— О, мастър Гилбърт, каква красота! — проговори страхопочтително тя, когато готвачът внимателно постави тортата пред стола й. — Никак не ми се иска да я разрежа. Не е редно да я изядем просто така.
— Разбира се, че е редно, Пен! — обади се Пипа и я побутна нетърпеливо. — Само си представи колко продукти ще се похабят, ако не изядем тортата. Марципан ли е това, мистър Гилбърт? Много обичам марципан!
— Всички тук са добре осведомени за предпочитанията ти — отговори Гуинивър с крива усмивка. — Мастър Гилбърт, вие сте ненадминат майстор.
Готвачът засия от радост и подаде на Пен голям нож.
— Разрежете тортата по средата, лейди Пен, аз ще свърша останалото.
— Трябва да си пожелаеш нещо… непременно трябва да си пожелаеш нещо! — отекна гласчето на Пипа, която се беше надигнала на пръсти, за да не пропусне нито една подробност от разрязването на тортата. — Пожелай си нещо прекрасно… ох, защо не си пожелаеш например ново пони или… или косата ти да се накъдри… или да убиеш глиган още при следващия лов… или…
— Благодаря, но аз мога и сама да си пожелая нещо хубаво — прекъсна я сърдито Пен.
— Трябва да затвориш очи и да си го представиш съвсем живо — посъветва я Пипа, която изобщо не се трогваше от укори, и впи пронизващ поглед в лицето на сестра си, за да се увери, че указанията й ще бъдат изпълнени съвсем точно.
Хю се изсмя тихо и застаналата до него Гуинивър усети как раменете му потръпнаха. Пен хвърли бърз поглед към Робин, който й посочи едно място на тортата.
— Ако започнеш да режеш оттук, декорацията няма да пострада — препоръча той.
Пен кимна и посегна към ножа. След това затвори очи и направи голям разрез.
— Какво си пожела, Пен?
— Ако ти кажа, желанието ми няма да се изпълни — отговори Пен с тон на умната голяма сестра. После хвърли бърз поглед към Робин и момчето реагира с усмивка.
— Е, тогава се надявам, че наистина е било нещо великолепно — примири се Пипа. — Торта като тази заслужава особено желание, нали, мамо?
— Точно така, скъпа — съгласи се Гуинивър. — Но ти ще получиш само едно малко парченце. Едно марципаново дръвче ти е напълно достатъчно за днес.