— Значи те избират вместо вас — отбеляза той. — Умен избор, мадам.
— Не, милорд, те само ме съветват. Изборът е мой.
— Колко интересно. — Той не беше сигурен дали можеше да й вярва. Жените не разбираха нищо от вина.
От друга страна обаче, жените не търсеха сами съпрузите си, не сключваха сами брачните си договори, нито пък наследяваха цялата собственост на починалите си мъже. Замислен, Хю прокара пръсти по долната си устна.
— Нито един от съпрузите ви ли нямаше семейство, което да предяви претенции към част от наследството?
— Аз съм склонна да отговоря на въпросите ви, милорд… и да сътруднича в „разследванията“ ви, както ги наричате. Но не и когато дъщеря ми празнува рождения си ден. — Тонът й забраняваше по-нататъшни въпроси.
— Тогава по-късно?
— Когато децата заспят и ако ме потърсите в покоите ми, ще направя, каквото мога, за да обезсиля подозренията ви.
— Съмнявам се, че сте в състояние да го сторите, мадам.
— Ако вече не сте се затворили за истината — отвърна тихо тя.
— Винаги съм отворен за истината.
Тя го погледна право в очите и той прочете в погледа й горчива подигравка за жалкото оправдание на присъствието му под покрива й.
— Наистина ли, лорд Хю?
Нов сигнал на тромпети му попречи да отговори. Пипа скочи преди сестра си.
— Процесията, Пен! Започва! Момче Робин, ти трябва да вървиш редом с Пен, тъй като си почетен гост и Пен те харесва… това е вярно, нали, Пен? — След кратко колебание тя продължи смело: — И аз ще вървя с вас. Мама ще се нареди след нас със… — Тя се поколеба отново и погледна Хю.
— Аз ще вървя след майка ви — оповести спокойно той.
— И всички останали ще спазват обичайния ред — завърши сияещата Пипа.
Водена от херолди и факлоносци, процесията излезе от залата, мина през долния двор и напусна къщата. Прекосиха мостчето и излязоха на поляната под обсипаното със звезди небе, след това навлязоха в градината с фигурите, която се простираше по продължение на външната стена на къщата.
Щом се върнаха в долния двор, Гуинивър целуна дъщерите си за лека нощ и се сбогува с прислугата с признателна усмивка и думи на благодарност. Накрая връчи на мастър Кроудър добре напълнена кесия, която той трябваше да разпредели по свое усмотрение.
След като изпълни задълженията си, младата жена вдигна глава към небето, където жълтият полумесец висеше като четвъртинка от лимон. Откъм лагера оттатък крепостните стени се носеше миризма на дим и катран. Тя се обърна бавно към мъжа, който стоеше зад нея — също така неподвижен.
— Прекрасна нощ.
— Да — съгласи се тихо той.
— Жалко е да я разваляме. — Гуинивър въздъхна. Дългите пръсти на дясната ръка въртяха пръстените на лявата. — Но каквото има да става, ще стане. Ще ида да видя заспали ли са момичетата, после ви очаквам в покоите си. Ще ги намерите над северния вход.
Без да каже нищо повече, тя се обърна и закрачи към къщата. Хю проследи тънката, висока фигура, която бързаше през двора с развяващи се поли. Ароматът на парфюма й, който изпълваше ноздрите му, го замайваше, макар че нея вече я нямаше. Не, това сигурно е ароматът на розите от градината, каза си почти сърдито той.
Мъжът не забеляза, че и той въздъхна, когато излезе през портата, за да направи задължителната обиколка на лагера.
4.
Камбаната в параклиса удари десет, когато Хю прекоси дългия двор, вдигнал глава към прозорците над северния вход, които гледаха към двора. Дървените капаци бяха отворени, мека светлина на свещи проникваше през стъклата. Зад единия прозорец се появи сянка, висока и грациозна.
Мъжът влезе в къщата през избитата в портала ниска врата. От кухненските помещения от лявата страна долитаха шумове. Сигурно прислужниците разчистваха след празненството. Хю мина през отвора в разделителната стена и влезе в голямата зала. Тук вече не се виждаха следи от дългия банкет. Покривката беше махната от масата на подиума, дългите дървени маси бяха прибрани към стените, пейките бяха вдигнати отгоре им. Подът беше почистен от отпадъците, всички факли по стените бяха угасени, освен две, които трябваше да осветяват пътя към стълбището в другия край на залата.
Хю изкачи стъпалата и тръгна по дългия коридор на галерията, който водеше към покоите на лейди Гуинивър. Спря пред тежката дъбова врата и се вслуша за гласове отвътре. Ала не чу нищо. Вдигна ръка и похлопа.
— Заповядайте, лорд Хю!
Мъжът вдигна резето и отвори. Гуинивър седеше до масичка, над която висеше малко, обковано със сребро италианско огледало в красиво резбована и изрисувана дървена рамка. Високи свещи горяха на масата от двете страни на огледалото. Те бяха ароматизирани и изпълваха помещението с нежен аромат на върбинка.