Гуинивър се изправи и му се усмихна приветливо.
— Моля ви, сър, затворете вратата.
Хю посегна зад себе си и затвори вратата. Тази жена отново беше изписала на лицето си магьосническата усмивка, очите й горяха. На светлината на свещите кожата й изглеждаше кремава и сияеше, пълната уста беше топла и чувствена.
В голямата стая се възцари тишина, прекъсвана само от съскането на свещите на масичката. Ламперията на стените беше от светъл дъб, гипсовият таван бе позлатен. Погледът му неволно се плъзна към голямото легло с изкусно резбовани опори. Завесите в турскосиньо и завивката бяха от тежка дамаска, избродирани с едри жълти слънца, възглавниците и чаршафите бяха от снежнобял лен. В зиданата камина не гореше огън, затова беше украсена с голяма медна стомна, пълна с яркооранжеви невени, които придаваха на стаята лятна атмосфера.
— Седнете, ако желаете. — Гуинивър посочи дървената пейка край камината.
Вместо това Хю приседна на дълбокия каменен перваз на прозореца, откъдето можеше да вижда целия двор и отвъд стените. Гласът му прозвуча рязко, стремейки се да потуши вътрешното вълнение, когато проговори:
— Значи Стивън Малори е паднал оттук в двора.
— Да, от този прозорец. — Гуинивър посочи мястото, където бе седнал той. — Беше пиян, както ще потвърди всеки в тази къща. — Тя седна отново пред огледалото, свали пръстените си и ги окачи по клончетата на филигранното портокалово дръвче от сребро. Хю видя, че ръцете й бяха напълно спокойни.
Мъжът се надигна и пристъпи към отсрещния прозорец. Дълго стоя там, загледан в паважа под себе си.
— Не мога да си представя, че човек може да падне по невнимание през този широк перваз.
Той погледна през рамо към жената пред огледалото. Гуинивър вдигна тесните си рамене.
— Той беше едър и тежък. А когато се напиеше, ставаше тромав. — Тонът й остана все така неутрален, като че не я беше грижа дали той ще й повярва или не.
Тя отвори една сребърна кутийка и свали верижката на диамантеното колие, което почиваше между гърдите й, за да постави ярко светещия скъпоценен камък на мястото му върху черното кадифе.
Хю я гледаше като омагьосан и въпросите, които беше приготвил, останаха неизречени. Тя свали тънката диадема, обсипана с диаманти, от черното си копринено боне и я остави на масата. Движенията й бяха тържествено отмерени като древните стъпки на някакъв ритуал.
Гуинивър свали шишенцето за аромати и мъничкия часовник от колана си и ги прибра при колието в кутийката. След това стана и бавно, съвсем бавно свали златната верига, която пристягаше талията й, нави я и я скри в шепата си.
Хю усети, че губи връзка с реалността, като че причината за присъствието му в това помещение, изпълнено с мека светлина, аромат на върбинка и загадъчни сенки, беше да наблюдава жената, а не да я съди. Той стисна здраво зъби и си проби път през чувствената мрежа, която го обгръщаше, за да разруши магията на мига.
— Какво си мислите, че правите? — Дрезгавият му глас разкъса грубо тишината. Очакваше всичко друго, само не и еднозначния отговор, който получи.
— Вече е много късно, милорд, и искам да разпусна косите си — отвърна просто тя и седна отново до масичката. — Моля, продължете разследванията си, не искам да ви преча. — Тя потърси погледа му в огледалото, който беше прикован в лицето й, и той застана зад нея. За момент беше успяла да отклони вниманието му от въпросите около падането на Стивън. Дали отново щеше да започне да я разпитва?
Тя сведе глава и свали черното копринено боне, след това извади дългите златни фуркети от белите панделки. Сега вече Хю загуби самообладание.
— По дяволите! Къде е камериерката ви?
— В частния ми кабинет — отговори с готовност тя и посочи вратата в отсрещната стена. — Реших, че предпочитате да ми задавате въпросите си на четири очи, за да получите честни отговори. Тъй като сигурно ще пожелаете да говорите и с Тили, аз не желая да останете с впечатлението, че искам да влияя върху нейните изказвания. Затова реших, че тя не бива да чуе какво си говорим ние с вас. Или вие сте на друго мнение, милорд? — Тя приглади диплите на булото си и се наведе, за да го сложи на близкото столче.
Езикът на Хю се парализира. Косата й беше разделена на път по средата и сплетена на дебела плитка, изтеглена назад над ушите и пристегната на тила. Тънки кичурчета, измъкнали се от плитката, обкръжаваха челото и ушите.