Това беше вярно. Наказанието за убийство на лорд и земевладелец — даже непреднамерено, — беше смърт. Ала обяснението беше твърде просто за Хю, твърде гладко, за да му повярва без потвърждение чрез факти. Май трябваше да обиколи имотите на Хадлоу и да разпита арендаторите.
— Първият ми мъж падна от коня при лов на елени — продължи безизразно Гуинивър. — Вероятно е бил пиян. Точно този ден аз родих дете. Мъртво дете — добави глухо тя. — Дори лорд-пазителят на печата не може да ме обвини за тази смърт, стига да не ме изкарат вещица.
— Епископът на Уинчестър има голямо желание да поговори с вас на тази тема.
Той видя страха в очите й и въпреки враждебността си изпита съжаление към нея. Надали имаше друго обвинение, което да не може да бъде отхвърлено и което да бъде наказвано толкова строго.
— Разбирам — прошепна тя и се извърна. — Значи убийството не им е достатъчно. — Тя вдигна ръка от скута си и безсилно я отпусна. — Желая ви лека нощ, лорд Хю Босер. Нямам какво повече да ви кажа.
— Ако не сте виновна, аз ще го установя — повтори той. Тя не отговори, остана неподвижна, загледана в огледалото. След известно време той се обърна и я остави сама.
Гуинивър опря глава на ръцете си. Устремила поглед в отражението си, тя се опита да се изгуби в него. Как би могла да се справи с такива противници?
Тя си заповяда да се стегне и енергично се изправи. Трябваше да приеме предизвикателството. Трябваше да намери начин да се спаси.
Вратата към частния кабинет се отвори и Тили, вече по нощница, влезе при нея.
— Божичко, сърчицето ми, помислих си, че този разговор никога няма да свърши. Толкова много приказки по късна доба. Ела, дай да те развържа.
Гуинивър се остави в сръчните ръце на старата си бавачка. Когато се отпусна в леглото, помоли:
— Донеси ми чаша вино с подправки, Тили. Иначе няма да заспя.
— Какво искат от теб? — Пронизващият поглед на Тили я направи по-млада, отколкото беше в действителност. — Пред портите ни лагеруват въоръжени мъже. Какво е замислил този Хю дьо Босер?
— Иска да докаже, че всичките ми съпрузи са намерили смъртта си по моя вина — отговори уморено Гуинивър.
Тили се поколеба, после натъртено произнесе:
— Каква глупост! Отивам да ти донеса виното.
Когато излезе навън, старата бавачка въздъхна дълбоко и в челото й се вряза тревожна бръчка. Каквото и да говореха, загубата на четирима съпрузи при злополука не беше нормално нещо. Беше безумие дори само да се помисли, че лейди Гуинивър е причинила тези злополуки — и все пак си оставаше странно. Лорд Стивън напълно заслужаваше смъртта си. Между хората, които работеха за лейди Гуинивър, нямаше нито един, който да съжалява за загубата на вечно пияния, недодялан и груб тиран. А хората, които служеха на лейди Гуинивър от детските й години, все още си задаваха въпроса какво точно беше станало онази вечер в покоите й.
Замислен, Хю се отправи към стаята за гости в западното крило. Къщата вече беше утихнала, ала когато спря в галерията и погледна към долния двор, той видя светлините на факлоносците в далечните ъгли на двора. Сигурно са били там и в нощта, когато Стивън Малори е паднал от прозореца, каза си той. Според лейди Гуинивър те са били първите, които са видели трупа на Малори. А онази вечер прозорецът й е бил отворен, следователно е бил осветен от светлина на свещи.
Следвайки импулса си, Хю се обърна и тръгна обратно, за да мине още веднъж през банкетната зала и да излезе навън. Мина през двора и отиде при мъжа в югозападния ъгъл, вдигнал високо напоената си с катран факла. Стреснат, човекът се обърна към него и застана мирно.
— Сър?
Хю поклати глава.
— Няма нищо. Не се безпокойте.
Обърнат с гръб към стената, той се загледа в прозореца на покоите над входа. Капаците бяха отворени, свещите все още горяха. Който се покажеше на прозореца, се виждаше много добре от този ъгъл на двора.
След това Хю се запъти към северозападния ъгъл в близост до сводестата порта, факлоносецът го проследи с нямо учудване. Лордът отново вдигна глава към прозореца на Гуинивър, който се намираше точно над мястото, където обикновено стоеше мъжът с факлата и който се виждаше едва когато се отстъпят няколко крачки от стената, факлоносецът сигурно е изтичал към падналото на паважа тяло и оттам е имал възможност да види всичко, което става зад прозореца. Когато Хю отново вдигна глава, светлината в покоите на Гуинивър угасна.