— Много добре знаете какво означава, мистрес Тили — намеси се Кроудър и вдигна изпитателно един черпак към светлината. — Четирима мъже за дванадесет години — това е прекалено много. Не изглежда добре.
— Нали не намеквате…
— Разбира се, че не. Всички знаете, че съм служил при бащата на лейди Гуинивър, а после при чичо й… както вие и Грийни. Познавам господарката си, откакто съм я носил на ръце. Тя не е способна да стори зло дори на муха.
— В случай че мухата не се опитва да стори зло на децата й — промърмори Грийни. — Когато лорд Малори се опитваше да вдигне ръка срещу момичетата, тя беше готова да го убие.
— Ако той бе ударил някое от момичетата, аз лично щях да го халосам с най-тежкия тиган по главата — изфуча Тили и с трясък остави тежката тенджера на мивката. — Не беше ли достатъчно лошо онова, което пияното чудовище причиняваше на господарката ми? Като я видех на какво приличаше някоя сутрин, идеше ми да сипя отрова за плъхове в бирата му… стига да можех.
— Кого сте искали да отровите, мистрес Тили? — попита уж небрежно мъжки глас от вратата между склада и кухнята. Джак Стедмън, помощникът на лорд Хю, огледа с усмивка събралите се.
— Това изобщо не ви засяга, добри човече — озъби се Тили и мършавите й бузи пламнаха. — Вие и хората като вас ще направят най-добре да се върнат там, откъдето са дошли, и да оставят на мира почтените люде!
— Вижте, ние сме тук по кралска заповед — подчерта Джак и едрата му фигура изпълни стаята. Спря пред печката, вдигна крак на перваза и огледа приятелски участниците в разговора. — Правим всичко по поръчение на краля.
— Каква работа има кралят с нашата господарка? — поиска да узнае Грийни.
Джак вдигна рамене.
— Не мога да знам. Правя само каквото ми заповядва господарят. А той е много заинтересован от разговори за отрова и други подобни.
— О, я не обръщайте внимание на старата жена, тя не е съвсем наред с главата — намеси се мастър Кроудър. — Мистрес Тили има обичай за бъбри несвързани неща, така ли е, Грийни?
— Прав си — отговори Грийни и напълни голяма купа с кървавия резултат от работата си. — Бедната стара душица често не знае какво говори. — Той намигна на Тили и мина покрай Джак на пък към изхода.
— Обзалагам се, че не е така, мистрес Тили. — Джак се ухили съзаклятнически.
— Ох, умът ми често се обърква — въздъхна Тили и посегна към купата с ечемичена каша. — Пазете се от пътя ми, момко! Господарката ме чака.
Джак й направи място и отиде до масата, където Кроудър все още беше зает със среброто.
— Вие тук притежавате истински съкровища — отбеляза одобрително той. — Даже на трапезите в Хамптън Корт не съм виждал такова красиво сребро.
Кроудър го изгледа подозрително.
— Да не искате да кажете, че сте присъствали на кралска трапеза? — осведоми се презрително той.
— Аз не, но господарят ми… А каквото съм видял, съм видял.
Кроудър не отговори и след малко Джак добави небрежно:
— А какво сте видели вие, мастър Кроудър? След всичко, което чух, лорд Малори е бил истинско чудовище. Каква работа е свършила отровата за плъхове?
— Вижте, ние говорехме за плъховете в кухненското крило, нищо повече — изръмжа Кроудър. — Там гъмжи от плъхове — повече са, отколкото котките и кучетата могат да изтребят.
— Значи мислите, че като отровите бирата, ще се справите с плъховете. — Джак избухна в смях. — Никога не бях чувал за плъхове, които пият ейл. Но в тази област стават все странни неща, вече го разбрах. — Той огледа управителя със злобно искрящите си светли очи.
— О, така ли, мастър Стедмън? — Кроудър затвори тържествено капака на големия сандък и го заключи с ключа, който висеше на шията му. В погледа му се четеше неприкрита враждебност. — Ще ви кажа само едно: ние тук не понасяме шпионите. Даже когато идват да душат по поръчение на краля. — Като че трябваше да отстрани нещо много неприятно, той изтръска обточеното си с кожи черно палто и излезе навън.
Джак остана загледан след него. Погледът му беше изпълнен с подозрение. Защо всички се държаха така, като че трябваше да скрият нещо — след като уж нямаше какво да се крие?
Когато, мърморейки тихо под носа си, излезе от кухнята с купата ечемичена каша, която лейди Гуинивър използваше като маска за лицето си, Тили връхлетя право върху едрата, широкоплещеста фигура на лорд Хю. Скрил ръце дълбоко в джобовете на испанското си палто, обточено с кожи от белка, той стоеше насред двора и оглеждаше небрежно големите кухненски помещения, пералнята и складовете. Спокойното му лице не издаваше, че бе дошъл тук с точно определена цел. Човек можеше да научи куп интересни факти, когато отидеше на места, където прислугата говореше открито за всичко ставащо в къщата. Разговорът, който току-що бе подслушал в кухнята, беше многозначителен. Реакцията на мъжете при появата на Джак беше крайно подозрителна.