За съжаление подобно доказателство се намираше трудно. Документи, които да потвърдят претенциите на Хю, че тези земи са били законно притежание на семейството му по бащина линия, очевидно не съществуваха. От друга страна обаче, нямаше и документи, които да докажат, че те са принадлежали на Нийдхем. Всичко опираше до две противоречиви и очевидно недоказуеми твърдения. Ако обаче притежанието означаваше девет десети от закона, лейди Гуинивър беше в по-изгодно положение. И тя го знаеше дяволски добре! В юридическите доказателства на тази дама нямаше и най-малка пукнатина.
Ако искаше да изтръгне спорните земи от ръцете й, той трябваше да намери път, който не минаваше през съдилищата.
Мъжът изкриви лице. Отново чу обвинението й, произнесено високо и с огорчение, че той се опитва да произведе доказателства против нея в своя изгода. Като че ли би прибягнал до толкова позорно деяние! Ала зад гнева, предизвикан от това обвинение, дебнеше неприятното усещане, че сега не му оставаше нищо друго, освен да я отведе в Лондон. Всичко останало беше работа на лорд-пазителя на печата. Хю беше задвижил процеса, като беше запознал краля и верния му слуга с произхода на богатството на лейди Гуинивър. Колелото щеше да се завърти и без негова намеса, а при разпределянето на плячката той щеше да получи заслужената си награда.
Той потърка брадичката си, все още загледан в зеленокафявите извивки на реката. Досега не беше помислял, че в действията му има нещо нередно. Абсолютно сигурен в себе си, той беше решен да си върне собствеността, заграбена от една алчна жена, сдобила се с огромно богатство благодарение на непочтените си интриги. Тогава още не познаваше Гуинивър. Не я беше виждал с дъщерите й. Не беше помислял за чисто човешките последствия за засегнатите. На хартия имената се изличаваха много по-лесно от живата, топла плът.
Ако обаче успееше да събере неопровержими доказателства, че тя е убила поне един от съпрузите си, нямаше да страда от угризения на съвестта. А каквото и да твърдеше, тя имаше сериозни основания да желае смъртта на последния си мъж. Е, даже да беше помогнала на Стивън Малори да се пренесе на онзи свят, никой в тази къща не я обвиняваше за стореното. Ала когато заговориха за Тимъти Хадлоу, тонът й издаде, че чувствата й към него са били от съвсем друг вид. Тя говореше за него с възхищение и съжаление. Дори с любов. Още преди това Хю се бе питал дали тя е изпитвала любов към бащата на децата си. Дълбоката, здрава връзка с момичетата показваше, че тя е изпитвала подобни чувства и към създателя им. Ала и смъртта на Хадлоу беше обгърната в тайна. Безименна стрела, която никой не искаше да признае за своя…
Като цяло обаче хората от домакинството й се държаха така, сякаш се опитваха да скрият нещо. Мистрес Тили не е била в покоите на господарката си, когато лорд Малори е паднал от прозореца. Защо тогава твърдеше противното?
Следвайки внезапния си импулс, Хю откъсна очи от прекрасната гледка и тръгна по пътеката покрай външните стени на къщата към оборите. Когато се движеше, можеше да размишлява по-добре. Много му се искаше да вземе и Робин, но сутринта му беше възложил някои задачи в лагера. Вероятно синът му вече беше поднесъл на Пен закъснелия си подарък за рождения ден. При тази мисъл на устните му заигра усмивка. Той влезе в обора и извика на едно момче да му оседлае коня.
Докато чакаше на мястото за водопой и небрежно удряше по ботушите си с камшика, от близкия обор се чу шум от боричкане. Хю се обърна бързо и видя бялокафява бъркотия, чу лай, тракане на зъби и високите, отчаяни викове на Пипа. Забеляза червена поличка, която се хвърли между биещите се кучета, които се мятаха едно срещу друго с оголени зъби. Сърцето му се качи в гърлото.
Без да се бави, Хю грабна голямата кофа с вода, хвърли се към кучетата и изля водата отгоре им. Тримата нападатели се отдръпнаха, треперейки, с увиснали уши. Той размаха камшика и кучетата се оттеглиха с жален вой и подвити опашки.
Мокра до кости и разплакана, Пипа се изправи. Златната й коса беше нападала по раменете, ръкавът й беше разкъсан, полите на рокличката бяха ужасно мръсни.
— Искаха да го убият. Непрекъснато го нападат — заговори през сълзи тя и изтри челото си с опакото на ръката, като остави по кожата мръсна следа. — Защото е най-малкото между новородените кученца, само затова го нападат. Грийни не ми позволи да го отнеса в къщата, защото е ловно куче, но аз ще кажа на мама, че трябва да ми разреши.