Хю не чу и половината от обясненията й. Страхът за живота й засили още повече гнева от импулсивната й постъпка.
— Ти нямаш ли ум в главата си, дете? — Той се наведе над мокрото и разплакано момиченце. — Никой ли не ти е казвал, че никога, никога не бива да се втурваш между биещи се кучета или котки? Можеха да те разкъсат на парчета!
— Роли нямаше да ми стори нищо — изхълца тя и неволно погледна ръкава си. Неловкостта й показа на Хю, че и други й се бяха карали за непредпазливостта й.
— В такива моменти кучетата не съзнават какво правят — обясни сериозно Хю, без да намалява укора в гласа си. — Очаквах от теб повече разум, Пипа — настави той и вдигна ръкава, за да прегледа раната. Като не откри опасни следи от ухапване, тревогата му поотслабна.
— Само драскотина — рече той. — Въпреки това трябва да я почистят и превържат. Ако се беше наложило да изгорят мястото, щеше да получиш добър урок.
Пипа бързо покри раната с ръкава си и в очите й блесна страх.
— Но сега не е нужно, нали?
— Майка ти ще реши — отговори той. — Сега най-важното е да свалиш тези мокри дрехи. Ела. — Той я улови за ръката и извика през рамо на оборския ратай, който беше довел коня му: — Разседлай го, няма да ми трябва.
Пипа отново вдигна ръкава на ранената си ръка и внимателно я огледа.
— Не се налага да горят раната, нали?
Едва когато влязоха в долния двор, Хю благоволи да я погледне и отговори снизходително:
— Не, мисля, че не.
Мръсното й личице просветна.
— О, колко се радвам! Някога си имах катеричка и когато веднъж ме ухапа лошо, трябваше да ми изгорят раничката. Ужасно ме заболя, кожата се сбръчка и замириса. Толкова плаках… — Тя подскочи и обувките й изджавкаха.
Хю спря изведнъж. Остана с впечатлението, че детето ще забрави днешното си преживяване също така бързо като предишното. Тъй като беше виждал хора, ухапани от кучета, да умират в страшни мъчения, безгрижието на малката му вдъхна истински страх. Все едно, че ставаше дума за неговия Робин. Той се наведе и я вдигна на ръце, за да я погледне право в очите.
— Пипа, ти още ли не можеш да разбереш, че ухапването на животно може да те убие? Наистина ли не разбираш? — Той я раздруса леко, за да придаде повече тежест на думите си.
— Но нали изгориха раната? — попита колебливо тя.
— Това не значи, че отровата престава да действа — отговори строго той, без да я изпуска от ръцете си, и големите й лешниковокафяви очи не се отклониха от погледа му.
— Защо? — попита тя. — Защо има отрова? И защо няма полза, като изгорят раната?
По дяволите! Малката госпожичка вечно задаваше въпроси, на които повечето хора не можеха да отговорят. Той пусна детето на земята.
— Не знам, Пипа, но въпреки това е вярно!
Пипа смръщи челце.
— Обаче аз искам да знам защо нещата са такива.
Без никаква връзка Хю си помисли, че сигурно и Гуинивър е била жадно за знания дете.
— Всички искаме да знаем — отговори строго той и потърси носната си кърпа. — Е, разбра ли какво ти казах? — Той изтри енергично мръсното й носле. — Ухапване от животно може да те убие. Ясно ли е?
Пипа кимна примирено и потърка зачервеното си носле с мръсната ръчичка.
— Но какво да правя сега с бедния Роли?
— Пипа, мила, защо си толкова мокра?
— Мамо, мамо!… — Пипа се изтръгна от ръцете на Хю и се втурна към майка си, която току-що бе излязла от къщата. — Нападнаха Роли и аз се хвърлих да го спасявам.
— За бога, Пипа, колко пъти сме ти казвали да не се доближаваш до биещи се кучета! Дай да видя. — Гуинивър се наведе над одрасканата ръка. — Никога ли няма да се научиш? — Майчиният гняв, необичаен и много реален, доведе до нов поток от сълзи.
— Досега разговаряхме сериозно по тази тема — намеси се тихо Хю. — Надявам се, че я уплаших достатъчно, за да не се повтаря повече. Този път се отърва само с драскотина.
Гуинивър го погледна стреснато и той побърза да я успокои с усмивка. Не можеше да си представи какво ставаше в момента в сърцето й. Държеше се така, сякаш имаше право да укорява нейното дете. Не можеше да знае, че Гуинивър пазеше като орлица майчините си права. Нито един от несъщите бащи на дъщерите й нямаше право да се намесва във възпитанието им.
За свое учудване днес тя откри, че не можеше да възрази срещу намесата на Хю. Много странно. Той й беше враг и въпреки това тя му се доверяваше, макар че ставаше дума за най-скъпото на света — децата й. Затова само каза:
— Разбирам. Тогава няма смисъл да започваме отново. Защо си толкова мокра, Пипа?