Хю дьо Босер не можеше да допусне подобно обвинение. Тя го нападаше и го дразнеше с определени намерения.
— Добре, мадам, приемам гостоприемството ви, макар и само за да докажа, че провеждам разследванията си без предразсъдъци — заяви той.
Гуинивър се засмя с недоверие.
— Вие дойдохте тук с преголеми предразсъдъци, милорд, значи трябва да ми дадете възможност да ги обезсиля.
Мъжът присви очи.
— Моля, милейди, опитайте се! — И се поклони.
— Разбрахме се. — Когато му подаде ръка, пръстените на дългите й тънки пръсти засвяткаха. Той си припомни как миналата вечер беше свалила скъпоценностите си, една след друга, за да ги окачи по клонките на портокаловото дръвче. С ленивата чувственост на жена, която се съблича.
Кожата на главата му настръхна. Щом искаше тази игра, лейди Гуинивър скоро щеше да открие, че има насреща си достоен противник. Той улови ръката й и я поднесе към устните си. Погледът му улови нейния и го задържа, докато целуваше пръстите й с видима наслада.
И Гуинивър, която имаше усещането, че владее ситуацията, изведнъж осъзна, че изпуска юздите. Когато проговори, гласът й прозвънваше от вълнение:
— Да предложиш гостоприемство на врага си — в това има нещо доста пикантно, не мислите ли и вие така, лорд Хю?
— Да го приемеш също е доста пикантно, милейди — отговори открито той. — А сега ви моля да ме извините. Преди обяда трябва да намеря Робин и да се убедя, че е свършил онова, което му възложих сутринта.
— Естествено. Ще се срещнем за обяд. — Гуинивър направи лек реверанс, при което розовите кадифени поли се разтвориха като ветрило, и се оттегли в къщата.
Хю остана на мястото си. И дума не можеше да става да се бои от нея. Не беше страх реакцията му спрямо жената, която беше много по-различна от всички жени в живота му досега… жена, която живееше самостоятелно като мъж; жена, която вземаше всичко, от което се нуждаеше и — ако беше прав в подозренията си — беше безогледна и рафинирана също като лорд-пазителя на печата, а това означаваше, че вземаше и онова, което не й се полагаше по закон. Не, той не се страхуваше от нея, в никакъв случай.
Но тя го възбуждаше.
По-добре да не беше признавал този факт. След рязко поклащане на главата Хю се запъти към лагера да търси сина си.
Робин седеше пред палатката на баща си и лъскаше самоотвержено бронята му. Като чу стъпките на Хю, той вдигна глава и го удостои с мрачен поглед.
— Е, какво се е объркало, Робин? — попита спокойно бащата. — Лицето ти е като черен облак.
— О не, сър, нищо ми няма. — Момчето отново се захвана да лъска бронята.
— Сигурно Пен не се е зарадвала на подаръка ти — предположи Хю, решен да се добере до истината. Синът му не биваше да узнае, че караницата му с Пен не е останала незабелязана. Той се усмихна незабележимо и приседна на сгъваемо столче до момчето.
— Зарадва се… или поне така каза — промърмори Робин. След като огледа изпитателно нагръдника, той го остави настрана и посегна към тежкия колан на Хю с голямата сребърна тока. — Да намажа ли кожата с восък, сър?
Хю протегна крака и сложи ръце върху бедрата си.
— Ако смяташ, че е нужно. И все пак защо е това мрачно изражение, синко?
Робин вдигна рамене.
— Пен твърди, че нямаме право върху земята, която искаме. Тя била собственост на майка й.
Ето какво било! Един ден все трябваше да се стигне до това. Хю се постара да остане делови.
— Виж, това не е чудно. Пен е на страната на майка си. Но аз не смятам, че моите разногласия с лейди Гуинивър трябва да станат причина да си развалиш отношенията с Пен.
— Обаче стана точно това — отговори беззвучно Робин и започна да маже кожата с восък. — Аз съм на ваша страна, сър, както Пен е на страната на лейди Гуинивър. Как би могло да бъде другояче?
— Аха… — Хю потърка замислено горната си устна. — Това е много похвално и за двама ви и със сигурност е разбираемо. Най-добре да го обсъдите на масата и да видите — дали въпреки гневните думи, които сте си разменили, не можете да се помирите и отново да станете добри приятели.
Робин спря работата си и погледна учудено баща си.
— Значи ще останем по-дълго тук? Макар че ти имаш спор с лейди Гуинивър?
— Лейди Гуинивър ни покани на обяд, нищо повече. — Хю разроши къдриците на сина си. — Даже когато не споделяш мнението на човека насреща си, трябва да се държиш цивилизовано. Надявам се, че Пен и ти скоро ще го разберете. Не виждам причина да спя на твърдата земя, след като ми предлагат меко легло. Щом потеглим за Лондон, често ще ни се налага да спим в палатка. — Той стана и добави: — Намажи колана и иди да се измиеш хубаво. Щом ще се храним с дами, трябва да положим усилия да изглеждаме добре.